Мобилно меню

4.873417721519 1 1 1 1 1 Rating 4.87 (79 Votes)

agios nektariosepiskoposПо случай 170-годишнината от рождението му и 55-годишнината от канонизирането му

Днес Църквата празнува паметта на един от най-почитаните съвременни светци и чудотворци – св. Нектарий Егински. Този прочут днес в целия православен свят епископ на Александрийската патриаршия потвърждава в наши дни вечната актуалност на думите на Иисус Христос: „Помнете словото, що ви казах Аз: няма слуга по-голям от господаря си. Ако Мене гониха, и вас ще гонят; ако Моето слово спазиха, и вашето ще спазят. Но всичко това ще ви сторят заради Моето име, защото не знаят Оногова, Който Ме е пратил“ (Иоан 15:20-21). Позналите Христовия дух и следващите Неговия път винаги са отпивали от горчивата чаша на мъченичеството, а най-горчиво е гонението от своите си – от тези, които са призвани да ръководят Христовата църква и сами да свидетелстват за истината. По Божи промисъл от св. Йоан Златоуст до св. Нектарий Егински, и до наши дни, стотици пастири на Христовото стадо не само са свидетелствали за своята собствена вярност на Христос, духовно благородство и незлобие, но и пророчески, със самото свое свидетелство, са изобличавали конформизма, светския дух, интригантството на човешките страсти, които разкъсват Христовия хитон – Неговата Църква.

Св. Нектарий е роден в 1846 г. в Силиврия, Тракия (днес гр. Силиври на брега на Мраморно море в Турция), в многобройно семейство, с името Анастасий. Още на 13 години, поради бедността на родителите си заминава да работи в Константинопол. Започва работа във фабрика за тютюн, където неговият работодател го тормози и бие. Анастасий обаче търпи това отношение без ропот. Младият работник намира интересен начин да говори за това, което е горяло в сърцето му: поставя в кутиите с тютюн листчета с евангелски думи... Един ден случаен търговец забелязва как го бие собственикът, съжалява го и го взема в магазина си. Оставя му свободно време да ходи на училище и на църква.

4.5625 1 1 1 1 1 Rating 4.56 (48 Votes)

ekklesiaНа днешния празник Неделя на православието в миналото, а понякога и днес, в църквите са се произнасяли анатеми срещу всички ереси, с които Църквата се е сблъскала през първите девет века от своето съществуване. Смисълът на това чинопоследование е бил да се възпитава памет у християните за преодолените лъже-учения, които под различна форма се възобновяват във всяка епоха, както и за църковните личности - светци и царе, допринесли за възтържествуването на православното учение. С течение на времето, още преди края на Византийската империя, с анатемите започва да се злоупотребява - те започват да се прибавят към всякакви текстове, дори издадени по незначителен повод и с нецърковно съдържание, с цел да предизвикат страх у четящите ги и да ги възпрат от определени действия. Силата на анатемата да събужда страх в душите на хората е съзнавана от различни користолюбци, които са злоупотребявали и преди, и днес с тях.

Преди няколко години в Двери излезе статия, посветена на лъже-анатемите срещу календара (тук). Тези анатеми се ползват с голяма популярност между старостилците от всички страни и до днес се използват, за да карат по-неопитните християни да напускат Църквата и да се присъединяват към техните църковни фракции. Фалшивият "сигилий с анатеми срещу календара", създаден уж през 16 век, е любим и на старостилците в каноничната Църква, които вярват в "светостта на календара".

4.9 1 1 1 1 1 Rating 4.90 (80 Votes)

EGKYKLIOS THS MIAS AGIAS EKKLHSIASИли как се говори за „Църквата и църквите“ в официалните вероизповедни документи на Православната църква

Предлагаме на читателите на Двери откъси от двете известни „Изповедания на православната вяра“, приети от източните патриарси през 1723 г. и 1848 г., от които става видно как може да се общува с инославните християни в дух на уважение, без да се отстъпва от православната вяра, но и без да се демонстрира надменност и презрение, които са чужди на православния човек.

Първото „Послание на патриарсите на Източно-католичната църква за православната вяра“ е съставено от Константинополския патриарх Йеремия ΙΙI, Антиохийския патриарх Атанасий, Йерусалимския патриарх Хрисант и „всички, намиращи се в Константинопол преосвещени архиереи, сиреч митрополити, архиепископи и епископи, и целия християнски източен православен клир“. Между подписалите го е и Пловдивският митр. Антим, който „собственоръчно подписа, изповяда и свидетелства, че това е учението на Католичната и Източна църква“.

4.5416666666667 1 1 1 1 1 Rating 4.54 (24 Votes)

444323Разрушаването на величествения храм „Всех святих“ в Русе през 1975 г. от комунистическия режим остава като рана в съзнанието на местните жители. Русенци са убедени, че над града тегне проклятие заради вандалския безбожен акт, при който за една нощ е унищожен архитектурен шедьовър и свято място, където хиляди хора са отправяли молитви към Бога, където са погребани техните архиереи - митрополитите Василий, Михаил и Григорий. 

Храмът е издигнат изцяло с дарения и е първият построен от българите след Освобождението. Сградата, проектирана от Едуард Винтер, се вписва в забележителната архитектура на Русе, но не и в плановете на комунистическата власт, която планира да го превърне в "образцов атеистичен град".

4.8333333333333 1 1 1 1 1 Rating 4.83 (30 Votes)

Бачковски манастир 4 априлПрез 1905 г. в Бачковския манастир е назначен нов игумен, йеромонах Паисий Пастирев, който се заема с голямо усърдие да уреди древната обител, въздигната от византийския пълководец Григорий Бакурияни. Той показва голяма ревност към изучаването на историята и старините на поверения му манастир. На 20 ноември 1905 г. игуменът решава да провери достоверността на местното предание, че в манастира на определено място е погребан св. Евтимий, патриарх Търновски, и започва разкопки. Те се извършват в притвора на голямата манастирска църква, пред западната порта, което всъщност се пада под олтара на най-старата църква „Св. архангел Михаил”. На това място, според преданието, до 19 век непрекъснато е горяло кандило. На дълбочина 85 см. са открити две плочи от местен камък. Под плочите се отваря гроб, иззидан с тухли, споени с хоросан. В средата на гроба накуп са сложени архиерейски одежди, повредени частично от времето. На 9 декември 1905 г. разкопките, при които са открити одеждите, продължават и се открива един оловен лист с надпис. След почистването му надписът е разчетен: „св. мощи на Евтимий, преосвещения архиепископ на великия град Търново, патриарх на българите”. Като дата на смъртта на св. Евтимий е посочена 4 април 1404 г.

 

И рече старецът...

Когато човек се моли, той се държи към Бога като към приятел – разговаря, доверява се, изразява желания; и чрез това става едно със Самия наш Създател.

Св. Симеон Солунски
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.