Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (13 Votes)

13-05-08-16724 2На 10 май се навършват 60 години от Възстановяването на Българската патриаршия. Едно велико историческо събитие в живота на Българската православна църква, основана във втората половина на 9 век, станала патриаршия в началото на 10 век, славна и славена, но също гонена и закривана, дала толкова много на народа български, който днес се гордее с нея, както и тя с народа си; няколко пъти възстановявана: в 1185 г., 1872 г., в 1945 г., в 1953 г. Това е нашата Православна църква, част от Едната света, вселенска и апостолска Църква Христова.

Възстановяването на Българската патриаршия протича в епохата на Студената война и е част от политиката на комунистическото правителство в България за установяване на пълен контрол върху църквата. В ситуация на натиск и вмешателство от страна на Дирекция на изповеданията, Св. Синод изработва нов Устав на Българската православна църква, в чийто чл. 1 "самоуправляемата Българска православна църква" се назовава "Патриаршия", но от канонично правна гледна точка, обявяването й за патриаршия може да стане единствено посредством църковно-народен събор. Според чл. 17 на новия устав неговото провеждане трябва да стане в началото на м. май 1951 г. (най-късно до 4 месеца след избора на наместник-председател на Св. Синод), но съборът се бави цели 2 години. Според изследователката на този проблем д-р Даниела Калканджиева това закъснение се дължи на вътрешната съпротива в църковните среди срещу въведения устав и срещу промените в синодалното ръководство. Подновяването на репресиите срещу православни духовници през 1951 г. потвърждава тази теза. Две години по-късно, на заседанието си от 3 януари 1953 г. Св. Синод на Българската православна църква решава да свика на 8 май с. г. Църковно-народен събор, който да възстанови патриаршеското достойнство на БПЦ и да избере предстоятел-патриарх.

4.8684210526316 1 1 1 1 1 Rating 4.87 (38 Votes)

zx980По случай 1143-ия рожден ден на БПЦ

На 24 февруари т. г. Българската православна църква избра Русенския митрополит Неофит за патриарх български и митрополит софийски. За първи път след възстановяването на църковната ни институция през 1870  г. изборът на нейния предстоятел не зависи от Високата порта, както при екзарсите Антим и Йосиф, нито от решението на Политбюро на ЦК на БКП, както е при екзарх Стефан, патриарх Кирил и патриарх Максим. Затова не само православните християни, но и цялото българско общество възлага големи надежди на патриарх Неофит. Същевременно близостта на неговия избор с такива знакови годишни на Българската православна църква като нейното създаване на 4 март 870 г. при закриването на Осми вселенски (или Четвърти Константинополски) събор, учредяването на Екзархията на 27 февруари 1870 г. (традиционно отбелязвано на 28 февруари) и възстановяването на нейната автокефалия на 22 февруари 1945 г. изисква едно задълбочено преосмисляне на миналото. Ето защо „Актът-изложение за избор на български патриарх и софийски митрополит” (тук), прочетен в храм-паметника „Св. Александър Невски” в деня на патриаршеската интронизация не можеше да не включи една ретроспекция на църковната ни история. За съжаление обаче тя се оказва не само историографски неточна, но и фактологически невярна.

4.9814814814815 1 1 1 1 1 Rating 4.98 (54 Votes)

KonstantinТози текст отдавна трябваше да напиша. Лазеше в душата ми дълго време, измъчвах се с историята, която ще прочетете, прехвърлях един тягостен детски спомен, често се замислях върху съдбата човешка, превратностите на Православната църква и невъзможността десетилетия да осмислим пораженията комунистически върху нея. А те често са чиста проба издевателства и нечовешко отношение към водачите-клирици, пастирите народни и Божии служители.

А бе толкова простичко, по народному справедливо и по православному смирено… Трябваше да стане преди повече от двадесет години… Просто Българската православна църква да канонизира избитите български свещенослужители заради вярата им, заради служението на ползу роду. Погиналите с мъченическа смърт в лапите на комунистическите сатрапи след септември 1944 г. Стотици са. И докато навсякъде, дори в Русия, избитите от комунистите свещеници отдавна са въведени в сонма на светиите, българските  мъченици за вярата стоят самотно и тъжно пред райските двери.

За един от тях ще разкажа – отец Константин Иванов Бъчваров от с. Торос, Луковитска околия, Врачанска епархия. Зверски убит от нашите комунисти в есенните дни на 1944 г. Дни на кървави и безсмислени отмъщения. На жестокост, непозната по тези земи.

4.7777777777778 1 1 1 1 1 Rating 4.78 (18 Votes)

2011-01-20-032 1Зараждането на патриаршеската институция в България е плод на много интересни процеси. Сред грохота на драматични битки и исторически обрати у нашите предци постепенно е узрявала идеята, че църквата е гръбнак на народния живот, а патриаршеският статут е историческа необходимост за една държавна църква.

Аспарух и неговите наследници със силата на оръжието и дипломацията разширяват България върху територията на Източната римска империя. Но това, което ще обезсмърти победите им, за да не остане страната само страничка от средновековната история на Европа, е делото на св. цар Борис I. Той е една от най-ярките личности в цялата ни история, изключителен дипломат и политик. Макар да губи много от своите битки на бойното поле, той печели всички войни. Точно неговият усет не само прави християнството религия на българския народ, но и осигурява на Българската църква максимално възможния за момента висок статус.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (15 Votes)

Възстановена през 1953 г., в следващите шест десетилетия модерната Българска патриаршия преживява епохата на държавен атеизъм, на разделение и разкол, на агресивен медиен и обществен интерес. От началото на комунизма до днес Българската църква е управлявана от трима предстоятели: екзарх Стефан (1945-1948), патриарх Кирил (1953-1971) и патриарх Максим (1971-2012). Сравнително неизвестни остават имената на други забележителни духовници, един от които е Врачанският митрополит Паисий, наместник-председател на Синода от 1949 до 1951 г. Всеки един от тези предстоятели е забележителна личност, макар и по много различен начин. Различават се по образование, публично присъствие и влияние, дори по амбициите си. Обединява ги това, че всеки един от тях е трагична фигура – най-вече заради драматичното разминаване между тяхната представа за Църквата и представата на властниците за нея.

stefan1Оставката на екзарх Стефан

Екзарх Стефан символизира границата между две епохи. Роден през 1878 г., той се превръща във влиятелна обществена фигура, способен не само да слуша политиците, но и да се конфронтира с тях. Качества, които го издигат на върха на Българската църква веднага след 1944 г., но и които стават причина за бързото му слизане от този пост. На 21 януари 1945 г. е избран за пръв Български екзарх след смъртта на Екзарх Йосиф през 1915 г., а на 22 февруари 1945 г. Вселенската патриаршия прекратява схизмата и дарява автокефалия (самостоятелност) на Българската църква. В този момент всички заинтересовани страни, макар и по различни причини, са съгласни Българската църква да възстанови статута си на патриаршия.

През следващите години екзархът е принуден да прави все по-големи отстъпки на новата комунистическа държава, което повишава напрежението между него и митрополитите. Развръзката настъпва през лятото на 1948 г. През юли Стефан заминава за Москва, където Руската църква се надява да оглави църковна коалиция, насочена срещу Запада (т. нар. Православен Ватикан). А екзархът се надява на съвещанието в Москва, където са събрани всички православни йерарси, да бъде интронизиран за патриарх. Нужно е само едно – съгласието на Св. Синод на Българската църква. На драматична среща в София с представител на Дирекцията на изповеданията от 9 юли 1948 г., Синодът изказва учудването, че искането е представено по този начин, и категорично отказва да даде съгласието си.

 

И рече старецът...
Душата, която истински обича Бога и Христа, дори да извърши десет хиляди праведни дела, смята, че не е извършила нищо, поради неутолимия си стремеж към Бога.
Св. Макарий Велики