Христофор Събев отново „изгря” в медийното пространство, за да потвърди, че когато разколът се превърне в „образ” на собствения живот, това може да има пагубни последици. На 24 юни 2005 г. Христофор Събев получи титлата Средецки митрополит и екзарх на Америка в „Истинно-православната църква в Русия” (на Рафаил). Уточнението в скобите е много важно, защото има още десет „Истинно-православни църкви в Русия (вж. справката). "Израстването" на Христофор Събев в църковната йерархия традиционно е свързано с алтернативни подходи.
Завършил физика и богословие, той се заема с "реформата" на Българската православна църква, която доведе до дългогодишен разкол и опустошения, особено на души.
През 1992 г. той неканонично е ръкоположен за Макариополски епископ от неколцина архиереи, образували в последствие разколнически синод. През 1993 г. сформирана от Христофор Събев групировка, нарекла се събор, събран в Търново, го провъзгласи за „Всебългарски архиепископ”. След като се убеди, че „реформата” в църквата няма да се получи, и след изтичане на мандата му като народен представител, през 1995 г. той емигрира в Америка.
Пред поелия веднъж по пътя на разкола, на отцепването и негативното самоопределяне, т. е. чрез отричане и отхвърляне на „другия”, винаги има две възможности. Едната е тази на непрекъснато разклоняващите се и все по-тесни и опасни пътеки на разкола, които са пагубни за личността. Другата е завръщането, като това на блудния син, и искреното покаяние.
Засега Христофор Събев е избрал пътя, който го води в дебрите на непрестанно разклоняващите се "алтернативни" църкви.
Истинно-православната църква в Русия, към която принадлежи в момента Христофор Събев, не може да се похвали с древност (но затова пък с истинност се хвали!). Тя съществува от 13 март 1999 г., когато на Рафаил Прокопиев и Сергий Моисенко е забранено да служат в Руската истинно-православна църква, а на 27 ноември окончателно са низвергнати за непослушание към синода й.
През март 2001 г. обединение от 14 църковни общини под управлението на Рафаил е регистрирано в съда. Той самият започва да се титулува „Московски митрополит и пазител на вратите на Гроба Господен (!?)”. На 14 юли 2003 г. той организира „Обединителен архиерейски събор на истинно-православната църква в Русия”, а той е местоблюстител на патриаршеския престол. През 2004 г. Рафаил поема курс на по-централизирано управление на църквата си. Това довежда до отлив на така или иначе независими от никого йерарси, които си сформират собствени общности. По данни от самата Истинно-православна църква на Рафаил в средата на 2005 г. в нея членуват 69 църковни общини с 21 епископа, 59 свещеника, 22 дякона и 129 монаха.
Самият Рафаил притежава окултен “лечебен” център „Проис”, който се намира в централата на общността в Москва. Тя е създала и “академия за духовна медицина”, която се занимава с изследвания на въздействието на екстрасенсите върху човешкия организъм. Освен това издава документи за практикуване на “духовно лечителство”.
Справка
Сред "алтернативните" руски православни църкви за истинно-православни се считат 11 от тях:
Истинно-Православна катакомбна църква (йосифляни)
Истинно-Православна катакомбна църква (генадиевска)
Истинно-Православна катакомбна църква (исакиевска)
Истинно-Православна катакомбна църква (алфеевска)
Истинно-Православните християни Безпаспортни
Руска Истинно-православна църква
Истинно-Православна църква – Московска митрополия
Истинно-Православна църква в Русия (на Рафаил)
Руска Истинно-православна църква (на Амвросий)
Московска Архиепископия на Истинно-православната (Катакомбна) църква
Истинно-православната църква на Откровението на Йоан Богослов
