Мобилно меню

4.2272727272727 1 1 1 1 1 Rating 4.23 (22 Votes)
Кратко изложение от Ангел Николов Ангелов, бивш главен счетоводител при Софийска митрополия с ръководител митрополит Инокентий от октомври 1994 до юли 2004 г. 

Ваше Благоговейнство, скъпи в Господа братя и сестри църковни настоятели, уважаемо събрание,

Аз съм с богословско и икономическо образование. През 1994 г. работех в частна фирма, когато при мене дойдоха свещеник Стефан Николов Николов (1956-1995 г.), председател на църковното настоятелство при софийския храм "Св. апостоли Петър и Павел" (същият почина след една година от скоротечен рак), когото познавах отпреди като сериозен човек и добър духовник, и богословът Христо Йорданов Латинов, който беше служител в Софийска митрополия с ръководител патриарх Максим. Тогавашният викарен епископ Натанаил (сега митрополит в Благоевград) го беше преместил на друга длъжност, а Латинов беше дотогава ръководител на епархийските и манастирски имоти и стопанства. Двамата ме убеждаваха, че в Църквата трябва да се извършат промени, това впрочем и аз го смятах за необходимо; че на мястото на старите владици, свързани със структурите на Държавна сигурност, трябва да бъдат избрани нови, неопетнени хора.

Още ми казваха, че новоизбраният Софийски митрополит Инокентий е именно такъв човек и т. н. (Преди три месеца във вестник Шоу от 9 ноември 2006 г. Латинов е дал интервю, където на цяла страница говори точно обратното, че всички владици на дядо Максим са много достойни хора и т. н.)

Поисках да се срещна с митрополит Инокентий и такава среща ми беше уредена. Не мога да скрия, че впечатлението, което ми направи, беше много добро. Митрополит Инокентий декларира, че патриарх Максим в качеството си на Софийски митрополит е съсипал епархията и че той - митрополит Инокентий - ще направи всичко възможно за възраждането й, което включва непрекъсната апостолско-просветителска дейност по градове, махали, села, паланки; ще възстанови разрушените сгради, ще възстанови заграбените църковни епархийски имоти, ще служи, ще строи нови църкви и параклиси и ще ремонтира старите такива и т. н.

(Впоследствие това, което току-що написах, се оказаха напразни декларации от негова страна - не му стигнаха 10 години да отиде поне до град Бухово - на 20 км от София и до кв. Горубляне, който е в рамките на столицата, за да служи там; и тези две енории, огорчени от поведението му, се върнаха на подчинение при патриарх Максим. За строежа на църкви се изрази, че той започна построяването на такъв молитвен дом близо до мезонета му в кв. Лозенец и на още три църкви, които, в интерес на истината, ги построиха хората от енориите със свои средства, а той - митрополит Инокентий - не взе никакво участие в това дело).

Но да се върна на думата си. През октомври 1994 г. постъпих на работа при митрополит Инокентий. Очакваха ме две много тежки години. Правителството на Жан Виденов беше много враждебно настроено към нас и ако не беше паднало, сигурно още тогава щеше да ни ликвидира. Както и да е, макар и при много трудни условия, забелязваше се ентусиазъм и ние оцеляхме. Тук не мога да не отбележа помощта, която ни оказваше г-жа Лили Шмидт, изразена в парични и хуманитарни средства.

Дойде пролетта на 1997 г. Всички ние - служители и свещеници начело с митрополит Инокентий - взехме дейно участие в шествията срещу правителството на Виденов и то падна. Дойде правителството на г-н Иван Костов. Понеже много хора припознаваха дядо Инокентий като човек от СДС, защото той беше непрекъснато с неговите ръководители, видни и по-скромни бизнесмени започнаха да го канят на срещи. Също така го канеха общественици, юристи, политици. Канеха го на тежки гощавки, на освещавания на офиси и други мероприятия. Това не минаваше безплатно, той получаваше големи финансови средства за тези освещавания, които не отчиташе в служебната каса. Така постепенно той се промени. От предишната му скромност не остана и следа. Той стана "голям човек". Не можеше да става и дума ние, служителите, да му даваме някакъв съвет.

Междувременно правителството на г-н Костов гласува няколко реституционни закони. Някои от служителите и свещениците си върнаха значителна недвижима собственост, от която получаваха (и в момента получават) огромни наеми. Те започнаха да се занимават с бизнес, а не с преките си задължения, сред които фигурираха и обещания да реформират Църквата. Разбира се, няма нищо лошо в това, човек да е заможен. Но в Библията е казано, че не може човек да служи едновременно и на Бога, и на Мамона. Който иска да е богат и да става такъв, да свали расото, да се извини на Църквата, да си регистрира фирма, да търгува и, дай Боже, да стане милионер. Но Иисус е изгонил търговците от храма. Предишният ентусиазъм започна да изчезва и отстъпи място на реалността.

През това време отец Камен Бараков построи в двора на храма "Св. Параскева" административна сграда с парно. Там се пренесе нашият Синод. Там започна да ходи и митрополит Инокентий. В съборетината на бул. „Васил Левски”, където се помещаваше Митрополията, той идваше 1-2 пъти седмично за по 1-2 часа. Както разбрах от отец Бараков наскоро, през последните 2 години преди катастрофата (21 юли 2004 г.) митрополит Инокентий и там, в Св. Синод, много рядко ходел. След като на 21 юли 2004 г. ни закриха, от пресата и от други хора научихме, че митрополит Инокентий е участвал в бордовете на пет фирми, а на Агромитропол, със седалище в Горубляне, е бил и пряк ръководител. Освен това е имал ловно оръжие за над 5000 евро и е бил ловец (а една от Божиите заповеди е "Не убивай") и др.

Митрополит Инокентий, който първоначално живееше под наем на 10-тия етаж в един блок в жк Младост - 1А, си построи при заплата от Св. Синод 600 (шестстотин) лв мезонет в престижния квартал Лозенец и къща край морето, в град Созопол. Те заедно с господин Христо Йорданов Латинов, който стана при нас отговорник за имотите, смениха през 2000 г. наемателите, които редовно си плащаха наемите, и сложиха нови наематели, които уж щели да ни бъдат верни и предани. Но същите, щом през пролетта на 2001 г. цар Симеон ІІ спечели изборите, постепенно започнаха да спират плащанията. Така митрополията ни се лиши от приходи и дори да не ни бяха закрили, щяхме да останем без средства и да фалираме. Между впрочем господин Латинов при заплата от 300 (триста) лв, както научихме впоследствие, също си е построил къща край морето - в Созопол, близо до тази на митрополит Инокентий, а наскоро разбрахме, че си е купил триетажна къща в курорта Говедарци.

В заключение, за да не ви отегчавам повече, искам да споделя с вас мнението си, че обновление в БПЦ трябва да има, но то трябва да се извърши от хора с огромен интелектуален потенциал, които да милеят за Църквата и да не се обогатяват за нейна сметка, за собственото си добруване и благоденствие.

Митрополит Инокентий носи главната отговорност за нашето унищожаване. Още след изборите за ново Народно събрание (юни 2001 г.) беше внесен нов проектозакон за вероизповеданията, с който се узаконяваше БПЦ с ръководител патриарх Максим. След като ние го обжалвахме неуспешно пред Конституционния съд (януари 2003 г.), беше ясно, че дните ни са преброени. И то стана на 21 юли 2004 г. Обаче още през 2000 г. на 20 октомври, Върховният административен съд, тричленен състав, постанови, че вярващите православни християни, които не желаят да са в духовно общуване с патриарх Максим, имат право да регистрират в съда отделна структура. Нашият Св. Синод начело с митрополит Инокентий "проспа" това решение и не се възползва от него. Той, митрополит Инокентий, който в момента не е митрополит, а е разжалван от държавата, се прояви като бездарен ръководител и безхаберен (безотговорен, безгрижен) човек. А сега такива като него, Латинов и още 5-6 човека, които излязоха много по-богати, отколкото преди съществуването на така нарачения алтернативен Синод, се оправдават с това, че Държавата ни била унищожила, като не признават искрено своето неуспешно управление. Това можеше да не се случи, ако някои хора си бяха на място, вместо да ходят на лов и да се занимават с бизнес, защото не можеш едновременно да правиш реформи и обновление, и да си ловджия и бизнесмен, с участия в пет и повече бордове.

Митрополит Инокентий и хората около него се изгавриха с идеята, в името на която през 1992 г. по-будни миряни и духовници са започнали промените, за да изчистят комунистическите елементи в БПЦ. Те хвърлиха и петно върху нас, служителите и свещениците, които нямаме никакъв пръст в деянията им.

След всичко гореказано предоставям на вас да прецените дали един такъв човек е достоен да ви бъде архиерей. Готов съм, ако имате възможност да ми осигурите пътуване до вас, лично да дойда и да разговарям с вас лице в лице, защото имам и документи, които доказват, че наистина съм бил служител при митрпополит Инокентий, както и да споделя много повече, отколкото е тук написаното.

гр. София
13.2.2007 г.                                     Ангел Ангелов


Послепис: Присъединявам се към горенаписаното. Казвам се Драган Бачев и бях секретар при епископ Инокентий от 1994 до 2004 година.                          

Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/4y 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...

Само чрез сражение душата постига напредък.

Авва Йоан Ниски
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.