Мобилно меню

4.304347826087 1 1 1 1 1 Rating 4.30 (46 Votes)
teoklitos.jpgПреди няколко дни, на 20 януари, почина светогорският монах отец Теоклит Дионисиатски, почитан в Гърция като един от съвременните старци и известен в целия православен свят със своите аскетични трудове и със защитата си на Православието.

Отец Теоклит дълбоко преживяваше старостилния разкол на любимата му Св. Гора, създаден от монасите на манастира Есфигмен. Ревностен изобличител на икуменическата политика на патриарх Атинагор, о. Теоклит никога не напуска Църквата и през всички години словото му настойчиво изобличава и есфигменските схизматици като имитатори на автентичния православен живот, наричайки ги “лукави души, които съблазняват простодушните християни” извън Света Гора. Ето едно от неговите многобройни писма, публикувано през 2003 г. във вестник “Ортодоксос типос”, където изобличава фалшификацията на исторически документи на Православната църква, извършена от зилотстващи монаси.
                                                     ***

“Възкресението на Христос се е считало и сега се счита за мит заради една лъжа, разпространена от евреите. След като пазачите съобщили на първосвещениците разтърсващата новина за Възкресението, те им дали много пари и им наредили да говорят, че докато са спели, Негови ученици са дошли и са откраднали тялото Му... И допълва евангелист Матей: “И се разпространява това слово сред юдеите и до днес” (Мат. 28:11-15). Една голяма лъжа премина през историята. Такива лъжи в света има много.

Една лъжа представлява и основополагащата причина за старокалендарството, което и до днес отнема силите на делото на Православието чрез влиянието на тези схизматици върху простодушните християни. Коя е тази лъжа? Че двата поместни събора по времето на патриарх Йеремия II през 1583 г. и 1593 г., свикани, за да осъдят дръзката промяна от папизма на решението на Първия вселенски събор за празнуването на светата Пасха, са осъдили заедно с това и календарната промяна. Как се е родила тази лъжа? От една фалшификация, направена от ранния зилот Яков Новоскитски в ръкописния кодекс на манастира "Св. Пантелеймон" (Русик), под номер 772. Тези мними анатеми лукавите зилоти на Света Гора използват като плашило, с което да плашат простодушните християни. И целият им разкол се построи върху тази лъжа така, както всички разколи се раждат от фалшификати и измами, които подмамват добродушните и незнаещите.

Историята на старокалендарния разкол е кратка. След края на Първата световна война, през 1919 г. православните държави на Изток поради търговски и икономически причини поискали т. нар. Юлиански календар да се приспособи към Григорианския, който се различавал с 13 дни. И в Гърция правителствата започнали да провеждат съответните сондажи с Църквата, която отказвала да изостави Юлиянски календар. Но революционното правителство на Пластирас, въпреки несъгласията на Църквата, пристъпило чрез царска разпоредба към въвеждане на Юлиянския календар, поправен с 13 дни. Така с установяването на два календара се създавали проблеми. Затова Църквата, съгласувайки с Вселенската патриаршия и православните църкви, приела поправения Юлиански календар. По този начин 10 март 1924 г. станал 23 март, а Пасхата останала непроменена.

Това е цялата история. След това тези събития предизвикали смут в съвестите на хората. Тези, които имали ум да разберат, се успокоили с дадените разяснения, че не ставало дума за промяна в православието, нито на догмите, нито да църковните предания. Тези, които били обхванати от подозрения и освен от мистична надменност, страдали и от непобедим инат, не можели с нищо да бъдат убедени и вдигали шум, че Църквата изпаднала в ерес. Така се създало старокалендарството. Нароили се от нищо множество разколи като този на  старопасхалците.

Тогава на Света Гора около 5-6 хиляди монаси след изследване на проблема стигнали до извода, че въпросът не засяга православната вяра, обаче по ред причини те ще запазят в богослужението стария стил. Но няма да прекъснат църковните връзки с местните църкви, направили скока от 13 дни, които също са православни. Доста монаси станали зилоти извън манастирите, а неколцина йеромонаси дори отишли в градовете, за да проповядват, че добавката от 13 дни е ерес.

Пиша това заради събитията в манастира Есфигмен, заради това, което меteoklit1.jpg питат. Вече отговорих и в други писма. Свещеният Кинотис (ръководството на Св. Гора - б. р.) уважава свободата на съвестта на зилотите и ги търпи, въпреки че са разколници и според Светогорския устав трябва да бъдат изгонени от Света Гора. Случаят обаче с манастира Есфигмен е различен. Есфигменските зилоти биха могли да останат на Света Гора, но не в общността на Свещения Кинотис. Или ще се съгласят с останалите манастири в Кинотиса, или няма да се съгласят и тогава като разколници трябва сами да се оттеглят. Вчера получих писмо от един приятел, който ми пише, че игуменът на Есфигмен казал по един държавен тв канал: “По времето на патриарх Атинагор се появяваха огнени статии на отец Теоклит. А сега какво? - Мълчание...”. Не познавам сегашния игумен на манастира, познавах обаче неговия предшественик Евтимий, за което писах и в предишна статия в “Ортодоксос типос”. Тук трябва да отговоря на недоумението на игумена. Наистина, пишех огнени статии, които бяха събрани в цяла книга за пропапистките изявления на Атинагор. Сега какво да пиша? Че мнозина поради незнание възприемат връзки и срещи от обществен характер с римокатолиците като съслужение и съвместна молитва на днешния патриарх? Трябва да сме по-внимателни с обвиненията към църковните водачи в икуменизъм, защото съвременните условия предполагат срещи и прояви на учтивост и вежливост с инославните.

А какво да кажем за ревностно православния Атински архиепископ Хризостом II, който поведе истинска война с Атинагор, но влизаше в митрополитския храм на Англиканската архиепископия или приемаше поздравления от арменски клирици в техния храм?

Прочетох във вестника, но и сам получих писмо от пет християнски общности, които не са старокалендарци, но ги смущава възможността да бъдат изгонени есфигменските зилоти от Свещения Кинотис. Но защо не чувстват същото безпокойство и скръб за това, че онези са изпаднали в прелест и са се отделели от Църквата, и помрачават светлината на Православието? Искат да вярват, че са пазители на Православието, но защо не се стремят да опазят истината от подмяна или от недостиг, или от преувеличение? Есфигменците са изпаднали в прелест и се нуждаят от помощ, така че да станат отново православни; и тогава тези пет християнски общности да последват техните идеали и верую. Св. Марк Евгеник (Ефески) и св. Григорий Палама ще ги закрилят ли, след като разсичат Църквата? Знаят ли, че св. Григорий Палама е съветвал старците от Великата лавра да не приемат за общежитиен живот Акиндин, само защото проявявал някои признаци на прелест? Пишем за това в книгата “Св. Григорий Палама”, нека прочетат и работата на Атинския архиепископ Хризостом I “Изследване на старокалендарните обвинения”, както и доктората на сегашния Атински архиепископ, за да видят, как върху една начална лъжа се надстроява цяло здание от лъжи и измами, както ми пишеше и преп. Гервасий Параскевопулос.

Сигурно се повтарям. Предишният есфигменски игумен Евтимий, когато през 1965 г. Фотий Контооглу (известен иконописец, изкуствовед и богослов от 20 в. - б. р.), архиепископ Хризостом и аз се борехме с атинагоризма, той дойде в нашия манастир и беше ръкоположен за дякон и свещеник и се отказа от зилотството си. След пет години пак стана зилот. Защо? Защото прочел, че Атинагор имал филопапистки прояви? Когато го ръкополагаше епископ на патриарх Атинагор, о. Евтимий не го ли знаеше това? И след пет години забрави тази подробност... Ето, такова е зилотството!

Руснакът Никита Струве в книгата си «Русия днес» пише: «Има едно нещо, за което Русия не може да завижда на Америка – Русия има поне петдесет ереси, чиито последователи се наричат истински православни християни»! И така, това ли е ревността ни за Православието? Вместо да протестираме в подкрепа на изпадналите в прелест, които чрез своето разколничеството губят душите си, тъй като дори мъченическата кръв не измива разкола, правилното е да ги просветим да се върнат в Църквата на Христос, изоставяйки заблудите си. Това написах, понеже ме питат като един от най-старите светогорци, който е видял много."

Гръцкият архиепископ Христодул каза по повод блаженото успение на монах Теоклит: “Православната църква и Света Гора загубиха един от най-образованите, мъдри и скромни представители на светогорското монашество. Отец Теоклит беше в продължение на десетилетия един от истинските изразители на православната вяра, изпитан автор на исторически и аскетични трудове. Като живееше тихо в скромната си килия, но и като преминаваше суша и вода в отговор на призива на Църквата, той стана истински и пламенен изразител на православната духовност, мъдър учител на живота в Христа, аскетичен образец за хиляди православни християни”.

Снимка на стареца

Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/4c 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...

Знанието на Кръста е скрито в страданията на Кръста.

Св. Исаак Сирин
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.