Мобилно меню

4.8518518518519 1 1 1 1 1 Rating 4.85 (27 Votes)
1_38.jpgРазговор с академик А. Г. Чучалин, член на Руската академия на медицинските науки

Днес все по-често вярващите предпочитат да бъдат лекувани от православни лекари. За мнозина това е своеобразна застраховка срещу некачествената медицина, в каквато за съжаление нерядко се превръща родното здравеопазване. Член на РАМН, директор на НИИ* по пулмология, главен пулмолог и терапевт на Русия, трикратен лауреат на правителствената премия на Руската федерация в областта на науката, награден с орден „За заслуги към Отечеството” през 2006 г., проф. дмн Александър Григориевич Чучалин е православен лекар, за когото служението на болния е смисъл на неговата работа. И не е чудно, че именно той става идеен вдъхновител и основател на Дружеството на православните лекари в Русия. За това какво означава да си православен лекар, за най-сериозните проблеми на руското здравеопазване и за болестите на нашия век е разговорът ни с Александър Григориевич.

 - Акад. Чучалин, Вие сте идейният вдъхновител и основател на Дружеството на православните лекари в Русия. Каква функция изпълнява то днес?

- Неотдавна във Воронеж се проведе вторият конгрес на нашата организация. Смятам, че той протече на много високо равнище и се превърна в следващата стъпка към сближаване между Руската православна църква и нашето движение. Това мое виждане се основава не само на симпатиите, които възникват при общуването между хората. За него съществуват обективни причини.

Руското общество днес преживява сложна криза в областта на етиката, деонтологията1 и морала. Пациентът е особено уязвим  в такава ситуация, защото той изпитва страдания не само поради соматичните си заболявания. Той страда и от икономическите условия, ниското ниво на социална защита, от редица други взаимосвързани процеси. Страда също от равнодушното отношение на лекарите. А има тежки болести, като онкологичните, както и много други хронични заболявания, при които хората осезателно се нуждаят от съчувствие и подкрепа. На съвременното общество е необходима опора, която да му помогне да излезе от кризата.

Не е нужно особено мъдруване, защото всичко се върти около ядрото, заложено в християнството. То ни учи да проявяваме грижовно отношение и любов към човека. В никакъв случай да не разглеждаме пациента като стока и като източник на печалба, а да му служим. Това се е случвало у нас по-рано, при това именно когато Русия е била капиталистическа, през ХІХ век. Когато полагали клетва, лекарите произнасяли думите: „Да служим на болния”. Не бива да се отказваме от това. Трябва да запазим висока етичност в отношението към пациента.

Второ, в сътрудничеството между Църквата и лекарите се крие огромен потенциал за влияние върху обществото в здравен аспект. Представям си как в проповедите си енорийските свещеници целенасочено засягат темата за здравето, и влизащите в храма слушат внимателно тези простички неща, които им казва духовникът. Именно от тези обикновени неща, а не от някакви отвлечени беседи се нуждае съвременният човек. Тоест храмът да бъде място, където се говори за темите, които вълнуват днешните хора: семейството, образованието, ориентирите в живота, вредните навици и още много други проблеми, с които се сблъскваме всички. Това е огромна възможност Църквата да въздейства за оздравяване на обществото. Важно е подобно влияние да няма стихиен характер, а да съществува като постоянен процес. Дружеството на православните лекари може да участва в тази дейност. Конгресът във Воронеж показа, че не пилеем напразно времето си, а когато се събираме и общуваме ние, лекарите и свещениците, помагаме за оздравяване на обществото.

- Защо организацията носи името на лекаря светител Лука (Войно-Ясенецки)?

- Това беше точното и правилно решение. Светител Лука два пъти е бил заточван в Красноярския край. Там той завършва известната си книга „Очерци по гнойна хирургия”. Нима не е удивително, че намирайки се на заточение, той работи върху най-значимия труд в своя живот? Лично Сталин му връчва премия за тази книга. Неотдавна имах щастието да посетя някои от местата, свързани със светеца. Посетих Красноярск, където на старото гробище той построява храм, в който служи. Налагало му се да изминава почти седем километра, за да стигне до него. Събирало се множество народ. В Красноярск светецът извършва много операции на болни от трахома, там станало и чудодейно изцеление на един от енориашите, изгубил зрение. През войната светител Лука бил главен хирург на Красноярската евакуационна болница. Сградата, в която се е помещавала тази болница, също е запазена. Нещо повече, днешният медицински университет в Красноярск носи неговото име – това е сериозно нещо, като имаме предвид, че на вузовете рядко разрешават да си присвоят нечии имена. В главния корпус при входа има изложба, посветена на живота и дейността на св. Лука. Там е поставен и хубав негов паметник, копие от който стои в кабинета на ректора на университета Иван Павлович Артюхов, има също и събрана литература за светеца.

Заедно с ректора посетихме Енисейск, намиращ се на 320 км северно от Красноярск. В този град, който исторически е по-древен от областния център, са запазени домът, в който е живял св. Лука, болницата, в която е оперирал, и изграденият от него храм. За построяването на този храм и провежданите в него богослужения владиката бил заточен в Туруханския край – това е още по-далече на север.

Имаме огромен морален дълг пред нашата история и ми се иска руската лекарска общност да разбере това, като има пред себе си примера на такава изтъкната личност на съвремието, каквато е светителят Лука.

-  В решаването на какви проблеми би могло да помогне Дружеството на православните лекари днес?

- Преди всичко по отношение на етиката, деонтологията и нравствеността. Не можем да оказваме материална помощ. И това не е наша задача. Но бихме могли да укрепим устоите на нашето здравеопазване от морална гледна точка.

Сред днешните свещеници има много лекари, има дори професори по медицина. Тези хора са сред основоположниците на движението, чието начало поставихме във Воронеж. То ще подготвя млади лектори, които да преподават на младежи. Като равни с равни, те ще четат лекции по актуални теми като вредата от наркотиците и алкохола, ще говорят за здравословния начин на живот. Подобно движение вече съществува в Нижни Новгород. Такива примери пораждат ентусиазъм. Сега идеята ни е да консолидираме усилията си за създаване на общоруска школа за млади лектори под егидата на Руската православна църква. Бих искал следващият ни конгрес да бъде младежки конгрес, за да проведем с младите делегати съответните срещи и семинари, след което те да разпространяват сред връстници знания за здравето и здравословния начин на живот.

 - Какъв пример може да даде на обществото православният лекар?

- Той служи на болния, без да забогатява за негова сметка. И по всяко време от денонощието е готов да окаже помощ.

- Тоест за православния лекар е важно преди всичко да служи на болния и едва след това да бъде специалист по съответните болести?

- Да, именно служението на болния във всички аспекти стои на първо място. По този повод философът И. А. Илин, пребивавал в Швейцария, веднъж казва, че московските лекари са много по-грижовни и внимателни, въпреки че техниката и оборудването им не съответствали на онези, които имат лекарите в Швейцария. Лечението на душата, отношението към болния имат определящо значение.

- Защо според Вас днешният човек вярва повече в достиженията на съвременната медицина, отколкото в Бога?

- Тази теза е погрешна. У съвременния човек доминира състоянието на депресия и тревожност. То се характеризира със загубата на вяра както в божественото начало, така и в технологичния прогрес. По наши данни над 35% от населението на Русия страда в по-малка или в по-голяма степен от подобни състояния. А това е загуба на усещането за здраве, за социално и емоционално благополучие.

- В съветско време отношенията между пациента и лекаря бяха добри от православна гледна точка, основаваха се на доверие. Как се случи така, че тези отношения днес са разрушени?

- Преди всичко заради това, че превърнаха медицината в икономическо начинание, здравеопазването стана обект на печалбарство. Това стана изведнъж, след като втълпиха на лекарите, че могат да печелят много; че болните трябва да плащат за себе си, защото държавата не иска да прави това. Откакто между пациента и лекаря застанаха парите, започнаха да се рушат доверителните отношения.

- И се получи така, че вместо недостиг на пари настъпи дефицит в отношенията?

- Получи се парадоксът, че и пари липсват както преди, но няма и отношения.

- Това ли е единственото, което не достига на съвременното здравеопазване?

- Нека да започнем по-отдалече. Русия е страна с намаляващо население. В цифри това изглежда по следния начин: ежегодно у нас умират 2 300 000 души. (Наистина, сега наблюдаваме някои положителни промени в тази посока, свързани с това, че раждаемостта започна да се увеличава.) Колко от тези хора са починали от преждевременна смърт? Повече от милион! За сравнение: в САЩ, където населението е два пъти по-голямо от нашето, годишно умират 1 500 000 души. Ако в Русия годишно умираха само милион, това щеше да прекрати отрицателния прираст. Как да направим Русия страна, в която да няма толкова висока смъртност? Освен намаляването на населението, пред нас стои и този проблем. За това свидетелстват твърде ниската продължителност на живота при мъжете; запазващата се ниска продължителност на живота при жените; имаме лоши показатели в сравнение със Запада и по отношение на детската смъртност. Ситуацията е критична.

Да вземем, например, наблюдението на бременните жени. Добра инициатива. Но се получава, че жените в затворите и наркоманките са обхванати от нея, а онези, които са основния контингент, откликват слабо. Затова в тези положителни стъпки не виждаме промяната, която сме очаквали.

Трябва да се обърнем към историята, която носи и позитивен, и негативен опит. С подобни проблеми не се сблъскваме за първи път. Първоначално Русия се сблъсква с проблема за отрицателния прираст през периода на крепостното право, когато страната ни катастрофално започва да губи своето население. Малцина са говорили за това. Проф. Василий Осипович Ключевски повдигна този въпрос. Той казва, че отмяната на крепостното право в Русия е позволила на страната ни само след две години да има годишен прираст на населението от милион и половина души при население от 100 милиона. Този пример показва, че са необходими социални решения, за да излезем от демографската криза. Друг пример: Съветският съюз излиза от Втората световна война с огромни човешки загуби. Но в съвсем кратък промеждутък от време се възстановява от кризата и в началото на 60-те години на ХХ век става лидер в света по прираст на населението. Никой не иска да говори, защо това става възможно. Една от причините е отношенията лекар-пациент, които станаха основата на социално-ориентираното здравеопазване. Работеха профилакториумите, пансионатите, курортите. Нямаше силна в техническо отношение медицина, но съществуваше стабилна здравна система, която се разруши в днешно време. Работодателят сега гони печалба, на него не са му необходими лекари, които лекуват хипертония, захарен диабет... Ето какви са сегашните проблеми. Пътища за изход от ситуацията търси и нашето Дружество на православните лекари.

- Лекарската професия днес става популярна.

- Аз също забелязвам това. Независимо от големите конкурси, платеното обучение, невисоките заплати в държавните медицински учреждения и не навсякъде осъвременения процес на обучение. Мисля, че това е по-скоро инстинктивно: обществото иска да има нова генерация лекари, нови подходи в медицината.

- Как у младите бъдещи лекари, които имат нагласата, че човек може да успее, само ако е висококвалифициран специалист, да внедрим представата за професията преди всичко като служение на болния?

- Лука (Войно-Ясенецки) – ето го отговора на този въпрос. Той не забогатя на своето поприще, а помогна на десетки хиляди хора. Трябва да подражаваме на големите ни лекари, един от които е и светителят. Днес имаме много подобни примери.

- Тоест една от възможностите е да популяризираме житията на светците лечители?

- Да, трябва да разказваме за тях. И за съвременниците ни също. В Ростов на Дон работи акад. Ю. С. Сидоренко. Той създаде много добра онкологична клиника – една от най-добрите в Русия, построи храм, откри училище за милосърдни сестри. Помага на много хора, особено на онкологично болни. В тази област на медицината често вземат пари от хората. Случаят Сидоренко е идеален пример за това, как между лекаря и пациента не възникват финансови взаимоотношения.

- Как мислите, кои болести ще преобладават в настоящия век?

- Това са, на първо място, епидемиите, подобни на сегашната; а също и сърдечно-съдовите заболявания, инфарктът на миокарда, артериалната хипертония, инсултите. Числото на инсулттите ще нараства, защото хората са много разтревожени, трябва да се справят с много задачи. И на стресовите фактори организмът отговаря с такива заболявания. Стремително ще нараства захарният диабет от втори тип, ще се влошава здравето на белите дробове. В частност различните видове грип, включително и този, за който днес се говори много.

- И причините за болестите на съвремието се коренят преди всичко във факта, че хората не живеят в мир със себе си, с ближните, с Бога?

- Да, освен това причина за много от тези болести са тютюнопушенето, наркотиците. А между тях е и алкохолът. Това са универсални фактори, които увеличават риска от сърдечно-съдови, белодробни, ракови заболявания и захарен диабет. Тук трябва да добавим нездравословното хранене, обездвижването и стресът, който вече споменах. Но най-агресивните фактори остават тютюнопушенето, нискокачествените спиртни напитки и наркотиците. Знаете ли, че според последни данни на Световната здравна организация Русия е водеща страна в света по употреба на хероин? 20% се падат на нас! Трябва да проумеем каква е тази болест. Това е социална болест.

А какво да кажем за туберкулозата? В тази област тъпчем на едно място и не успяваме да се справим с проблема. Отговорът на тези въпроси е ясен.

- Духовното възраждане на обществото може ли да помогне кардинално или поне частично за промяна на ситуацията?

Кардинално. Дори в духовното образование, а не във възраждането на обществото вече е заложена мощна оздравителна сила. В духовното образование задължително присъства темата за здравето, тя го пронизва. Затова нашето Дружество на православните лекари в Русия обръща внимание и върху това.

- Как вярата в Бога помага на лекаря в неговата работа?

- Лично на мен православната вяра ми помага много. Бог помага. За лекаря всеки един ден е пълен с отрицателни емоции. Току-що ме потърсиха от друга болница, където в реанимацията са настанени двама души със „свински грип” и мислите ми вече са насочени към тях.

Всеки свой ден започвам с молитвата на Оптинските старци,  чрез нея се настройвам за работа. Самият аз нееднократно съм посещавал Оптинската пустиня, давайки своята лепта за лечението на манастирските братя; имаме приятелски, дори в някаква степен родствени отношения. И тези отношения силно ме поддържат.

Обичам да се занимавам с история на религиите, чета много литература на тази тема. Това разширява моя кръгозор, помага ми да видя проблемите в дълбочина. Аз, като инициатор за създаване на нашата организация, търся теми, които биха могли да ни обединят не само на професионална основа. Оглавявам стратегическия комитет на нашето сдружение и чрез това влияя върху развитието му. Ето, ще разработим идеята за младите лектори и сега активно търся млади хора – не е задължително те да са медици, може да са студенти и от други специалности, които са склонни да виждат пороците на съвременното общество и да говорят за тях в студентска среда. В този аспект ние не ограничаваме своя кръг.

Дори в нашето Дружество членуват не само лекари. Имаме например известен химик – създател на изкуствена кръв, а също и физик.

- Да си православен лекар – това натоварва ли с определени отговорности?

- Към православните лекари днес се поставят много високи изисквания. Вече има и такива тенденции: липсата на знания и умения да прикриваш с това, че си православен.  Фактът е много тревожен. Бих искал в нашата общност да членуват водещи лекари, които са силни фигури и личности. И да се изключи възможността някой да прикрива своя непрофесионализъм с това, че членува при нас. Това е призив, не е лесно да си православен лекар.

- Какво Ви дава работата в тази организация?

- В материален план – нищо, а заетостта ми съществено се увеличи. Но това е нищо в сравнение с постигнатото. През 2007 г. в Прохоровка край Белгород се проведе Първият учредителен конгрес на Дружеството на православните лекари, вече няколко години функционираме, така че моите лични моменти и трудности са просто незначителни спрямо работата, която вършим. Придвижих се напред, станах силен като човек, придобих по-голяма увереност и много по-спокойно гледам на съвременното общество; мога да овладявам емоциите си, които възникват в отговор на събития, които се случват в него.

- Оценявате ли работата си в организацията като своеобразно служение на Църквата?

- Да, това е моята форма на служение. За съжаление, самообразованието ми в областта на православието започна твърде късно. Въпреки че моята майка е пребивавала в концентрационен лагер, тя винаги ми казваше, че ако не беше Бог, ние с нея не бихме оцелели. Запомнил съм тези думи още от времето, когато започнах да се осъзнавам като човек.

- Като общувате с болните и давате съвети за тяхното лечение, говорите ли им за необходимостта да се молят?

- Не, не засягам тази тема в разговорите с пациентите. Ненапразно не говоря за това, разберете ме правилно. Въпреки че има различни случаи.

Ще разкажа един от тях. Главен лекар при нас беше София Абрамовна Евсигнеева. Тя е от еврейски произход, вече възрастна жена, преминала фронта. Знаейки, че съм православен, че ръководя организация на православни лекари, тя, когато пострада от сериозна болест, се обърна към мен с желание да приеме православието. Казах й добре да премисли, да претегли аргументите си. Тогава беше на 83 години. А приемането на кръщение е сериозна стъпка. Тя беше неумолима, казваше, че трябва да го направи; усещала, че не може да живее, ако не стане православна. Един свещеник, отец Георгий, дойде в болницата и я кръсти. След това тя започна да се чувства значително по-добре. Оттогава насам изминаха вече четири години.

Вярата оказва много благотворно въздействие върху човека, вътрешно той се променя и започва да живее по друг начин. Но не говоря за това на всички поред. Не крия православната си вяра, мнозина знаят за нея и поради това ми носят не пари и бутилки, а икони.

С академик Александър Чучалин
разговаря Игор Илин
09. 11. 2009

Превод: Радостина Ангелова


1 Деонтология – професионалната етика на медицинските работници; принципи на поведение на медицинския персонал, насочени към максимално повишение  полезността на лечението – бел. Pravoslavie.ru

* НИИ – Национален изследователски институт – бел. прев.

Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/aw3qx 

Разпространяване на статията:

 

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.