Да говоря всичките езици
на обширния човешки свят,
пък и всички ангелски езици,
щом любов не нося във гърди си
като мед ще съм, що звънка,
или кат' строшен цимбал ще дрънкам.
Тайните пророчески да зная,
мъдростта човешка да изуча,
силната ми вяра да ми дава
планини огромни да преместям,
не гори ли любов във гърди ми,
аз съм просто нищо, нищо аз не съм.
Имота си на други да раздам
и тялото си да запаля сам,
на клада огнена да го предам,
ако любов не блика от сърцето,
струѝте му, на бедни под небето,
не мият ли сълзите от лицето,
нищо не ме ползва, нищо аз не съм.
Любов различна във живота има:
бащина, на син и към роднина,
майчина и дъщерна, и още…
Над всички тях Христовата любов е.
По всичко тя далеч ги превъзхожда,
живота на човеците опложда.
Любовта е дълготърпелива,
винаги омразата надвива;
пълна с благост е и не завижда,
винаги доброто само вижда;
не се гордее, не се превъзнася,
молитва топла за всички възнася;
не безчинства, нито пък се сърди,
мир на всички хора тя донася;
на всичко вярва, всичко извинява,
обидите на всички опрощава;
стоически тя всичко претърпява
и всички трудности преодолява;
винаги на всичко се надява
и с надежда всички вдъхновява;
на неправда никак не се радва,
а прегръща Божията правда;
зло не мисли, нито пък злорадства
- чувствата ѝ пълни с благодарство;
родствена е само с истината,
нищо общо няма със лъжата;
щедра е, не е егоистична,
природата ѝ е алтруистична;
за подвига Христов е тя причина:
- в жертва Той принесе се за други,
без да търси ползи и заслуги;
съгрешилия човек за да спаси,
живота Си дори не пощади;
завеща взаимно да се любим,
човека в нас да не погубим.
Любовта не прави собствен избор,
само чуждото добро избира.
Любовта е енергичен избор,
от Божията същност тя извира.
Любовта затуй е вечно жива -
никога, дори за миг, тя не умира.
Архим. Павел Бачковси
26 юни 2016 г.
Неделя след Петдесетница на Всички светии
