Жителите на приказното старопланинско селце се точат за извънземен туризъм
Царичина е най-красивото и най-мистериозно планинско селце в България. Убеждавам се в това след 230 км път с влак, автобус, автостоп и пеши ход. Лека мъгла е премрежила отсрещния хълм, по който е накацала една махала. Нейде извисоко оловните облаци се разкъсват за малко и сноп лъчи опипват земната плът. Като прожектори на космически кораб, минава ми през ума. Навлизам в селото, макар че табела с името “Царичина” не виждам никъде. Зеленина и тишина. Мъртвило. Не се виждат никакви хора. На един фургон разчитам странна табела - “Aliens BG”...
Човешко присъствие откривам единствено в кръчмата. Въпреки ранния час, двама местни се черпят с мента. Всъщност, не са толкова местни. Господинът с прошарената брадичка-катинарче е софиянец, който е дошъл на вилата по празниците. Другият, Величко, пък е северняк. В Царичина била омъжена сестра му. Поръчвам по една мента на компанията и приказките тръгват.
За Дупката ли си дошъл, пита ме Величко. Абе, то беше чудо! Като дойдоха военните, опънаха маскировъчните мрежи, войничета с автомати вардят. Нищо не се вижда. Вътре копаят на ръка само офицери. Вечер изхвърлят отвътре една камара червени павенца – кубчета 9 на 9 на 9 санта. На сутринта камарата я няма... Копаха две години – намесва се в разговора и софиянецът - пък като се смени военният министър, той им би шута на копачите. Накрая докараха 40-50 бетоновоза и циментираха входа на Дупката... Шш, ало, посмали малко – обажда се и кръчмарката Райна Тодоринова, която е най-достоверната хроникьорка на Царичинската епопея – с 50 камиона бетон може да се циментира цяло село бе! Първо я затрупаха с камъни и после хвърлиха един бетоновоз отгоре. И това беше...
Ами верно ли е, че некакви нашенци от Америка искали да купят тоя парцел с Дупката и да правят туризъм? Кой ще ми продаде това място, ако искам аз да го взема – опипвам почвата с 2-3 въпроса. Кръчмата вече се е понапълнила с народ – кой на кафенце, кой на по-здраво питие. Абе то хич няма да е зле това да стане – пръв реагира Величко, който е майстор заварчик, пък и всичко му иде отръки. Ама как да правим туризъм, като нямаме вода даже и за пиене?! Който и кмет да дойде – от село Градец или от Костинброд – все това обещава: гласувайте, пък ние ще ви направим водопровод. Подир изборите – ядец! А пък мястото, ако искаш да го купиш, трябва да търсиш Сенко, той държи другото барче в Царичина, упътва ме някой. Ами, Сенко! Баш където беше Дупката си е общинско мястото – поправя го всезнаещата кръчмарка Райна.
Излизам на въздух. Завъртам се около историческия трафопост в центъра – нищо не издава къде са копали военните. Така е, защото върху бетона нахвърляха пръст и тревата покри всичко – подсказва ми Величко...После, с малко късмет попадам на една особено ценна находка. Ценна почти колкото съкровището на цар Самуил. Всъщност, заставам очи в очи с Димитър Кекеменов - човекът, от чийто сън започна цялата мистерия. Или истерия? След няколкосекундно колебание, Димитър ме кани да седнем в неговото опелче и да поговорим. Първо ме пита кога съм роден – година, месец, число... Ти да не си астролог, дърпам се аз. Не, искам да видя дали ще се разберем с теб, клати глава Митко. Той работи във ВМА и всеки ден се тътри до София. Леко е прошарен, но 56-те години не му личат. После почва да ми разправя една стара история. За прадядо си Младен Кривио. Кривия, защото бил куц с единия крак. Една нощ го срещнали в тъмното трима. Слушай, искаме да ни направиш един вир на реката, че да се къпем в горещините. Ама как, сакат съм, сиромах съм. Шшт, почваш всяка вечер в кръчмата да играеш на барбут. Ще спечелиш пари и ще направиш бент на реката... Както му казали тия караконджовци, тъй и станало. Не само че спечелил пари, ами спечелил и реката на барбут. И оттогава е оня Дяволски вир, пък на речицата и казват Крива река, на името на дедо Младен Кривио. А на нас ни викат Барбутовия род... Наскоро обаче някакъв пришълец развалил бента и си направил от камъните къща. Ама се изтрепали цялата му фамилия с колата – слага Димитър точка на историята, от която ми настръхват малкото косми по главата.
“Не, не съм влизал вътре в Дупката, не ме пуснаха военните”, убеждава ме Кекеменов. И продължава: “Верно, на мен ми се даде, че там е съкровището на Самуил, ама после на Логинова и казаха, че тука е погребано първото разумно същество на Земята... Абе тя, Ели искаше сама да обере лаврите, ама... Лошото е, че проф. Наплатанов и дъщеря му Марина се самоубиха. Ама тя Марина и преди да се набърка с Царичинската дупка си е правила опити за самоубийства...”
После Митко сменя темата. “Слушай сега какво ми се даде. Всяка цивилизована страна трябва да има своя визия за края на света, нали така?! Франция си има Нострадамус. Защо България да е назад?” И започва да ми развива доста засукана теория, според която краят на света трябвало да дойде през 2016 година. “Сега вече знаеш всичко и ако си изиграеш добре картите като журналист може да станеш много известен”, изкушава ме нашенският Нострадамус. Аз обаче, кой знае защо, си спомням за провалилия се с гръм и трясък астролог Лещански...
После Димитър, макар и малко неохотно ме води при една друга жива местна легенда. След срещата ми с Евда усещането, че съм попаднал в българския Туин Пийкс се засилва с още 45-50 %. Спираме пред един двор с някаква над 200-годишна съборетина. 97-годишната баба Евда обаче живее сам-самичка в една нова неизмазана къща в другия край на двора. Въпреки че е месец май, тя си е наклала печицата. На стената виси лазерна икона на Христос. “Вярваш ли в Иисус”, питам столетницата. “Много вярвам”, отвръща тя. После ми разправя, че привечер тука наоколо се събирал много народ – жени, деца, мъже. Взели да се появяват след като военните взели да копаят Дупката. “Берат билки – твърди бабичката – ама могат да минават и през стените. Пък един мъж се обърна на пиле, черно такова, кат косер. Фръкна пилето и влезе в къщата на комшията. Подир излезе и пак стана на мъж...”
“Совите не са това, което са...” Впрочем, някой да знае мейла на Дейвид Линч?..
Феноменът “Царичина” През 1990 асансьорният техник Димитър Кекеменов и инж. Стамен Стаменов, секретар на асоциация “Феномени”, успяват да заинтригуват с една легенда за съкровището на цар Самуил самия Генерален щаб на Българската армия. Според Кекеменов, имането било заровено в центъра на родното му село Царичина. Така на 6 декември 1990-а започва секретната военна операция “Слънчев лъч”. В продължение на почти две години ръководените от екстрасенската Елисавета Логинова офицери въртят кирките под земята, за да прокопаят 160-метров тунел. В търсене на останките на първото разумно същество, живяло на Земята. Или нещо подобно. В началото на разкопките двама от участниците – екстрасенската Марина Наплатанова и баща и проф. Наплатанов се самоубиват. Останалите твърдят, че на 12 май 1991 година в Царичина кацнал космически кораб с извънземни...
През есента на 1992-ра новият министър на отбраната отказва да продължи финансирането на операция “Слънчев лъч”, глътнала 16 млн. лева от джоба на данъкоплатците. Изводите на назначената експертна комисия от учени и специалисти са размазващи за идеолозите и участниците в “Слънчев лъч”. Малко по-късно главните действащи длъжностни лица са дадени на съд...
Кои са извънземните?
Православната църква учи, че извънземни има. По-точно – надземни. Става въпрос за падналите духове, за войнството на Луцифер. Тези невидими същества са сътворени с огромни възможности. Те могат да внушават мисли, да предават информация на определени хора, наричани контактьори. Дори да имитират кацането на космически кораб... А който и свещеник да попитате, ще ви каже, че случаят “Царичина” е нагледен пример как дяволетата могат да направят за смях Генералния щаб, войската и държавата ни, когато се управляват от духовно неграмотни люде.
Музей на националната глупост
И една безплатна печеливша идея. Да се отвори царичинската Дупка и да се преустрои в действащ Музей на българската национална глупост. По подобие на Одринската крепост, реалистични восъчни фигури ще пресъздадат тогавашните двама военни министри, началника на Генщаба и офицерското воинство с кирки в ръце. Светлинно шоу, подобно на това от Царевец, ще пресъздава кацането на извънземните. И туристопотокът ще потече яко. С първите приходи ще се направи водопровод в селото. После ще се помисли и за един хубав паметник пред Министерството на отбраната...
