Има дни, които започват с една служба, а свършват сякаш с цяла малка история. Такъв беше нашият празник на Преображение Господне.
Започнахме в 9:30 сутринта. Честно казано, отново се изненадах. Август е, отпускарски сезон, а храмът беше пълен. Даже имахме четирима кипърци, дошли на почивка от Лондон, които решиха да празнуват с нас. Православният свят е малък – където и да отидеш, винаги можеш да намериш семейство.
Отслужихме утринната, благословихме гроздето, а след това и светата Литургия. По план кафето трябваше да е „само за малко“, защото ни чакаше тройно кръщение. Само че енориашите не мислеха така. Никой не бързаше да си тръгва. Всеки разговаряше с всеки. Половината храм остана, за да присъства на Кръщението.
По-късно няколко души ми казаха нещо, което много ме трогна. Докато слушали молитвите, особено екзорсистките, им се сторило, че отново преживяват собственото си Кръщение. Чували думите по съвсем различен начин. Понякога най-хубавата катехизация е просто да присъстваш на Тайнството.
Така в Църквата се родиха още трима православни християни.
Joe прие името на свети Нектарий Егински.
Star избра името Анастасия, в чест на сръбската кралица света Анастасия, чиято памет е на 21 юни – и, оказа се, точно на рождения ден на новокръстената.
А Matthew... си остана Матей – защото трудно можеш да намериш по-добър покровител от самия евангелист.
Техен кръстник беше нашият четец Matthew.
Joe (вече Нектарий) беше направил и прекрасен подарък на енорията – специален дълбок басейн за кръщаване на възрастни чрез пълно потапяне. Всичко изглеждаше идеално... докато не започнахме да го пълним.
Кофа след кофа, топла вода от бойлера...
След няколко кофи разбрахме, че ако продължим така, вероятно ще стигнем до следващото Преображение. Явно ще трябва да измислим система с маркучи – един за пълнене и един за източване. Бог изпраща благословения, а понякога и практически задачи.
След Кръщението осем души се отправихме към българския ресторант.
Шеф Светльо ме посрещна с леко укорителен поглед:
– Защо не ми каза, че водиш осем постещи? Не съм подготвен за такова меню!
Успокоих го:
– Спокойно, днес е Преображение. Разрешава се риба.
Видях как напрежението се стопи по-бързо и от масло в тиган.
Останахме там чак до четири следобед. После решихме, че празникът заслужава и малко разходка край морето. Говорихме си за какво ли не. По едно време се загледахме към хоризонта и някой спомена теорията за „плоската земя“. Погледнахме морето... После се спогледахме... И избухнахме в смях. Понякога и това е полезно за душата.
Но денят още не беше свършил.
В шест часа отново бяхме в храма за вечернята и Молебния канон към Пресвета Богородица. Дойдоха и други хора. На клироса този път, освен мен, четяха още четирима души. Храмът отново оживя с молитва.
Когато службата свърши... никой не си тръгваше. Разговорите продължаваха. Усмивките също.
Само че имаше един малък проблем. Аз трябваше да заключа църквата. Накрая, почти насила, ги подканих:
– Хайде, хора! Този поп ще ви трябва и утре. Смилете се над него и го пуснете да си почине!
Всички се разсмяха... и най-накрая излязохме.
Така приключи един почти единадесетчасов празник.
Изморителен? Да.
Дълъг? Безспорно.
Но има една умора, която носи радост, защото идва след ден, изпълнен с молитва, тайнства, приятелство, смях и Божие присъствие.
Дано Господ дарува и на всички нас поне един лъч от Таворската светлина, за да преобразява не само лицата ни, но и сърцата ни.
Амин.
На снимката: О. Траян, архив На Двери
