За първи път в новата история на Руската православна църква патриарх Кирил извърши чина за "умиване на нозете". Богослужението се извърши в Богоявленския катедрален събор след светата литургия.
Самият чин по умиването на нозете като практика в православните църкви се среща много рядко. На Велики четвъртък архиереят измива в храма нозете на свещенослужителите в знак на смирение по подобие на Христос, Който умил нозете на учениците Си преди Тайната вечеря ("А когато им уми нозете и си облече дрехата, седна пак на трапезата и им рече: знаете ли, какво ви направих?" - Ин. 13:12).
В древността (а на места и доднес) този обред е знак за гостоприемство (виж: Бит. 30:18; 40:30; 43:24 и др.). В наши дни чинът е част от богослужението на някои поместни православни църкви, като в РПЦ досега се е извършвал само в отделни епархии.
Чинът по умиване на нозете е познат също в Римокатолическата и в Арменската апостолическа църква. В Римокатолическата църква обикновено свещеник символично умива нозете на дванадесет от енориаршите си, а в Арменската църква чинът си извършва от католикос-патриарха. В някои протестантски общини също се извършва подобно умиване, като там мъжете мият краката на мъжете, а жените - на жените.
Съгласно литургичната традиция в Православната църква чинът, който е отбелязан в третата част на архиерейския служебник, се извършва след задамвонната молитва по време на светата литургия на Велики четвъртък.
