Велики четвъртък, 2009 г.
На днешния ден, когато Юда предаде своя божествен Учител, едно ново "братско" предателство се извършва в румънската столица: безапелационно Румънската патриаршия си взима храма "Свети пророк Илия", предоставен още през 1954 г. за ползване от българската общност в румънската столица. Това е станало, след като са ни отнети постепенно всички български храмове на румънска територия, строени по време на Възраждането от стотиците хиляди българи, живеещи на север от Дунава.
От синодни източници научихме, че са били уведомени от българския свещеник в Букурещ Светият Синод на БПЦ и българското посолство там, но досега от тяхна страна няма никаква реакция. А румънците бързат да създадат "свършен факт" и след това да преговарят от позиция на силата.
За сведение трябва да кажем, че румънската църква в София (ул. "Св. цар Борис") е построена на територия на румънското посолство и не може да се мисли за "огледални" действия от наша страна, както е прието в дипломатическите отношения.
Справка: На 11 май 1869 г. е основана "Българска народна черква и училище “Св. св. Кирил и Методий”", с помощта на местни родолюбиви българи върху български имот на ул. “Каларашилор” 16, закупен с парите на Христо Георгиев, владиката Панарет Рашев и други родолюбци. През 1905 г. Българската Добродетелна дружина в Букурещ, с Подарителен контракт дарява недвижими имоти на българската държава, включително и този.
Българската царска легация в Букурещ през 1934 г. извършва доброволна подялба на имота с Българското общество “Братство” (създадено 1892 г.; преустановило дейността си 1919 г.; възстановено 1926 г.; през 1940 г. организационната му дейност замира; 1948 г. e закрито; отново основано на 24 май 1992 г.).
До 1948 г. храмът и училището пръскат духовна светлина сред многобройната българска общност в Букурещ и околните български села. От 1948 до 1954 г. православните българи нямат свой богослужебен храм в Букурещ.
На 26 октомври 1954 г. румънският патриарх Юстиниян издава Паметна грамота, според която букурещкият православен храм “Св. пророк Илия” става временна българска църква под върховенството на патриарха на Българската православна църква.
От 1954 до 1990 г. Българската църковна община и храмът “Св. пр. Илия” са единствен духовен и културен център за поддържане на българските традиции и съзнание в Букурещ.
След 1990 г., с демократичните промени в Румъния, храмът е един от стожерите на новото българско възраждане. Този 14-годишен период е свързан със служението на отец Петър Тотев.
Българската царска легация в Букурещ през 1934 г. извършва доброволна подялба на имота с Българското общество “Братство” (създадено 1892 г.; преустановило дейността си 1919 г.; възстановено 1926 г.; през 1940 г. организационната му дейност замира; 1948 г. e закрито; отново основано на 24 май 1992 г.).
До 1948 г. храмът и училището пръскат духовна светлина сред многобройната българска общност в Букурещ и околните български села. От 1948 до 1954 г. православните българи нямат свой богослужебен храм в Букурещ.
На 26 октомври 1954 г. румънският патриарх Юстиниян издава Паметна грамота, според която букурещкият православен храм “Св. пророк Илия” става временна българска църква под върховенството на патриарха на Българската православна църква.
От 1954 до 1990 г. Българската църковна община и храмът “Св. пр. Илия” са единствен духовен и културен център за поддържане на българските традиции и съзнание в Букурещ.
След 1990 г., с демократичните промени в Румъния, храмът е един от стожерите на новото българско възраждане. Този 14-годишен период е свързан със служението на отец Петър Тотев.
На снимката: Интериора на българската църква "Св. пророк Илия"
