Константинополският архиепископ и Вселенски патриарх Вартоломей посвети Рождественското си послание на богословието на мира. Той започва с думите на исихаста от 14 в. св. Николай Кавàсила, че чрез въплъщението на Господа хората за първи път са познали Бога в три Лица. Приемането на човешката природа от Сина и Словото Божие и отварянето пред човека на пътя за обòжение по благодат придава на човека ненадмината стойност. А забравянето на тази истина води до отслабване на уважението към човешката личност. Отричането на високото предназначение на човека не само не го освобождава, но и го води до различни ограничения и разделения. Без съзнанието за божествения си произход и надеждата за вечност човекът трудно остава човек, бидейки неспособен да се справи с противоречията на „човешкото състояние“.
Християнското разбиране за човешкото съществуване предлага решение на проблемите, които насилието, войната и несправедливостта създават в нашия свят. Уважението към човешката личност, мирът и справедливостта са дар от Бога, но постигането на мира, който Христос донесе с въплъщението Си, изисква участието и сътрудничеството на човешките същества. Християнската позиция по въпроса за борбата за мир се определя от думите на Христос Спасителя, Който благовестви мира, приветства с „мир вам“ и призовава хората да обичат враговете си. Откровението на Христос е наречено „Евангелие на мира“.
Това означава, че за нас, християните, пътят към мира е самият мир, че ненасилието, диалогът, любовта, прошката и помирението имат предимство пред другите форми на разрешаване на конфликти. Богословието на мира е ясно описано в текста на Вселенската патриаршия За живота на света (от 2020 г.), където се казва:
„Нищо не е повече противоречащо на Божията воля за Неговите създания, създадени по Негов образ и подобие, от насилието, което човекът упражнява спрямо ближния си… С право можем да твърдим, че насилието е грях в изключителна степен. То е пълната противоположност на сътворената ни природа и свръхестественото ни призвание да търсим любящо единение с Бога и с ближния…“.
Пред лицето на заплахата за мира е необходима бдителност и воля за решаване на проблемите чрез диалог. Големите герои на политиката са борците за мир. Ние продължаваме да подчертаваме, че религиите имат миротворческа роля в момент, когато те са критикувани, защото вместо да проявяват сила за мир, подкрепа и помирение, те подхранват фанатизма и насилието „в името на Бога“ – това е изопачаване на религиозната вяра, а не ѝ е присъщо.
… С такива мисли и искрени чувства, с пълната увереност, че животът на Църквата като такъв представлява съпротива срещу нехуманността, откъдето и да идва тя, призоваваме всички към добрата борба за изграждане на една култура на мира и помирението, в която в лицето на своя ближен човекът ще вижда брата и приятеля, а не врага и неприятеля, и която да напомня на всички нас, братя и чеда, че Рождество Христово е време на себепознание и благодарност, на разкриване на разликата между Богочовека и „човека-бог“, на осъществяване на „великото чудо“ на свободата в Христа и на изцелението на „голямата рана“ на отчуждението от Бога.
