Беларуският учен Сергей Гаранин, бивш заместник-директор на Института по езикознание към Националната академия на науките на Беларус, който беше задържан в началото на ноември и прекара десет дни в следствения изолатор „Окрестина“ в Минск, отправи призив, изпълнен с възмущение и отчаяние, в който алармира за здравето и съдбата на бившия си съкилийник, православния свещеник отец Владислав Богомолников. О. Владислав Богомолников е преподавател по философия в Минската духовна академия и бивш член на църковния съд на Минска епархия. Той беше задържан в края на август с обвинение за антидържавна дейност и вече три месеца е държан в изолатора без повдигнато обвинение, а срокът на задържането му постоянно се удължава.
През последните две години „Окрестина“ стана нарицателно в Беларус за репресии срещу мирни граждани, несъгласни с фалшифицирането на изборите през 2020-2021 г. и изразяващи по някакъв начин несъгласие с режима.
Според Сергей Гаранин условията за задържане са ужасяващи: деветнадесет души в килия за четирима, без матраци и спално бельо, спят на пода, нямат достъп до хигиенни процедури, нямат лекарства или медицински грижи, електрическата светлина никога не угасва, храната е с лошо качество.
Ученият твърди, че о. Владислав е задържан там неоснователно, незаконно, подобно на заложник, взет от терористи, като изповедник и мъченик, който е измъчван и подиграван. Той прекара там и коронавирус, след което не може да се възстанови. Гаранин се обръща към Минския митрополит Вениамин с молба да направи всичко възможно, за да спаси свещеника.
Ето и целия текст на неговото обръщение:
„Вчера моят бивш съкилийник, отец Владислав Богомолников, получи седмата си присъда на „Окрестина“ и вече прекарва там 89 дни. „Окрестина“ не е обикновен затвор, а изолатор. Ето защо условията там са изключително тежки, много по-лоши от тези в други беларуски затвори и зони. Това е нещо като карцера в бившата съветска армия.
В „Окрестина“ обаче хората не остават дълго! Човек не може да издържи физически на такива условия. Той ще умре. Знам също, че има хора, които престояват в този изолатор седмици. И аз съм ги виждал. Но три месеца…
Освен това здравето на отец Владислав се влошава. Когато ме освободиха и той ми подаде ръка, тя беше слаба, пръстите му бяха тънки, чуваха се всички кости в тях… Това беше тогава!!! А сега?! Освен това и беше гладувал в знак на протест…
Владислав е смел човек и се държи с достойнство и сила. Той подкрепя другите задържани. Не могат да му направят нищо. Няма и в какво да го обвинят. Че е отслужил молебен за Бондаренко? И какво от това? Това е пастирско задължение…
И така…, те просто го убиват. Физически. Осъзнах това и го написах. Започнах да крещя от болка и ужас! Така от месеци на друго място убиват Николай Статкевич…
Така се е правело понякога в средновековна Византия – повярвайте ми, знам! Затваряли човека, държали го в непоносими условия (макар и малко хранен), след това пускали неизлечимо болния и няколко дни по-късно той умирал. Сам, така да се каже. И държавата нямала нищо общо…
В „Окрестина“ убиват православния свещеник отец Владислав Богомолников! Аз съм свидетел! Чувате ли? – Свидетел!
Хей, православно свещенство! Вие ще бъдете следващите! Ваше Високопреосвещенство, митрополите Вениамине! Този грях ще бъде и на Вашата съвест…
Белодробната инфекция, която Владислав има сега, не се лекува веднага. И аз самият кашлях в продължение на месец след освобождаването ми. Лекарят в „Окрестина“ не преглежда пациентите, а им говори през открехнатото прозорче за подаване на храна. В „Окрестина“ няма болница. Процесът може да стане необратим.
За това трябва да се говори, да се пише, да се крещи! В „Окрестина“ убиват православния свещеник о. Владислав Богомолников!“.
* Вижте също: Из живота на християните в Беларус
Известен православен богослов е арестуван в Беларус
