Архиерейският събор на Сръбската православна църква възстанови богослужебното и канонично общение с Македонската православна църква – Охридска архиепископия. Според решението, причините за прекъсването на общението заради едностранното провъзгласяване на автокефалия през 1967 г. са отстранени.
Решението се взема въз основа на постъпило обръщение от Македонската православна църква, която признава статута от 1959 г. като основа на бъдещи разговори и се надява Сръбската патриаршия „братолюбиво да изясни нейния статут“, така че по него да има общоправославно съгласие и признание.
Сръбската патриаршия възстановява евхаристийно общение с Православната църква в Северна Македония, смятайки, че нейният статут към настоящия момент е „най-широка автономия, т. е. пълна вътрешна независимост, предоставена през 1959 г.“. В същото време се оставя открит въпросът за диалог относно бъдещ и окончателен каноничен статут. И по-конкретно Архиерейският събор заявява:
„С благодарност към Господа и с радост, Съборът приветства приемането на общопризнатия каноничен статут, който е статут на възможно най-широка автономия, т. е. пълна вътрешна независимост, предоставен още през 1959 г.;
- тъй като с това са премахнати причините за прекъсването на богослужебното и канонично общение, причинено от едностранното провъзгласяване на автокефалия през 1967 г., се възстановява пълно богослужебно и канонично общение;
- чрез установяване на единство на канонически основания и при условията на действие на каноническия ред на цялата територия на Сръбската православна църква, диалогът за бъдещето и евентуалния окончателен статут на епархиите в Северна Македония е не само възможен, но и целенасочен, легитимен и реалистичен“.
В този предстоящ диалог Сръбската православна църква „ще се ръководи само и изключително от еклисиологично-канонически и църковно-пастирски принципи, критерии и норми, без да се интересува от „реалполитика“, „геополитика“, „църковнополитически съображения“, едностранни инициативи и без да се поддава на ничие влияние и натиск“.
Сръбската патриаршия оставя на Македонската православна църква – Охридска архиепископия да реши какво ще бъде нейното официално име, като препоръчва това да се уточни „в братски диалог с гръцките и другите поместни православни църкви“. Освен това не възнамерява да въвежда ограничителни клаузи относно обхвата на нейната юрисдикция в родината и в диаспора.
„Гръцките и други поместни православни църкви“, с които МПЦ трябва да уточни официалното си име, несъмнено визират и Българската патриаршия, която в своя устав е правоприемник на Охридската архиепископия.
Решението на Сръбската патриаршия беше очаквано (виж тук). То беше предшествано и от подобно решение на Вселенската патриаршия, която също прие в евхаристийно общение православния клир и миряни в Северна Македония, но постави ограничения за името, с което е приета тази поместна църква – да не се съдържа в него „Македония“ или производни имена, както и нейната юрисдикция да се ограничи в границите на Република Северна Македония. Вселенският патриарх също остави отворен въпроса за административното устройство и статут на поместната Църква в Северна Македония, който да бъде изяснен в диалог със Сръбската патриаршия.
