На работен семинар в енорията „Сан Фулгенцио ала Балдуина“ в Рим на 5 май се проведе разговор на тема „Съборност“, видяна през погледа и изследванията на трима богослови от различни конфесии: православен, римокатолически и протестантски. Събитието беше организирано от Богословския факултет на Папския латерански университет.
Своите мнения по темата представиха монс. проф. Рикардо Батокио – президент на Италианската богословска асоциация и ректор на Висшия колеж „Капраника“ в Рим; проф. Фулвио Ферарио – преподавател по догматика в протестантския Валденски богословски факултет в Рим и доц. д-р прот. Иван Иванов – преподавател по литургическо богословие в СУ „Св. Климент Охридски“. И тримата са гост-лектори по междуконфесионално богословие в Папския латерански университет в Рим и работят по общи научни проекти.
Модератор на събитието беше дон Стефано Гадини – енорийският свещеник на църквата „Сан Фулгенцио“ в Рим, който подчерта важността на съвместното споделяне на разсъждения по тази важна тема „… не по теоретичен начин, а като се започне от конкретните преживявания на вярата“.
Проф. Батокио отбеляза, че „… промяната във възприятието по отношение на съборността в Римокатолическата църква през последните двадесет години премина от говорене за нея, отнасящо се до някои специфични събития на Църквата, до възприемане на съборността като процес във времето“. Той подчерта, че „… възприемането на съборността е преминало от отговорност предимно на епископите до днес, когато то засяга всички, които се смятат за част от Църквата“. Този възглед добива особена популярност по времето на сегашния папа Франциск и призовава всекиго към отговорност, към преодоляване на древното разграничение между тези, които учат (преподават знания) в Църквата, и онези, които се учат.
Проф. Ферарио, като представител на евангелските църкви, обясни как „… в Евангелската или протестантската църква съборността не съществува като специфичен термин, а се живее на практика като измерение, което е свойствено както за индивида в енорията и Църквата, така и в международен план“. Проф. Ферарио отбеляза, че „… отделните енории се управляват от енорийски събор, съставен от всички кръстени възрастни, които искат да бъдат част от него и който избира изпълнително тяло, ръководено от главния служител на Църквата“.
Прот. Иванов разясни съборността в Православната църквата според „… трите закона, които ни ръководят: lex orandi – на молитвата, lex credendi – на вярата и lex vivendi – на живота“. По-конкретно о. Иван обясни, че преди всичко „… важно е да се разбере как да живеем съборността в евхаристийния контекст, защото ако няма съборност, няма и единение на мистичното Тяло на Христос, т. е. на Църквата“. Той отбеляза, че „Евхаристията оформя нашата вяра и нашия живот“, насочвайки ни „да живеем в мир Господен“. Това според прот. Иванов са основните постулати на съборността, единството и универсалността в Църквата, където всички са „една тяло“ и в „единия хляб“ се причастяват (срв. 1 Кор. 10:17). В доклада си той подчерта също, че „… по отношение на Евхаристията на Православната църква и нейните еклисиологични и универсални характеристики, ние, съвременните християни, трябва да търсим духа на първите християнски откровения на св. отци за пълнотата на евхаристийното единство, независимо от местното разделение на християнските общности; да се живее тяхното пълно единство в Христос, обединени около евхаристийния център. Защото всъщност Евхаристията на Църквата придава на всяка поместна църква вселенски характер (καθολική, οἰκουμενική) и съборна пълнота, което я прави универсална – Вселенска и съборна Църква в Иисус Христос. Невъзможно е човечеството и особено християните да не могат да преодолеят егоизма си и да погледнат към Евангелието на Господ Иисус Христос, за да осъществят новозаветния идеал за пребиваване в едно Тяло.
Сред въпросите, поставени на православния лектор, беше този за изпитанията пред съборността в Православната църква в екстремни ситуации и исторически трудни моменти, в каквито се намираме сега. Доц. д-р Иванов отговори, че съборният характер на управление на Църквата се осъществява в два аспекта – на поместно и на вселенско равнище, което се изразява предимно в евхаристийното единство. В случай на нарушение на това единство, което се забелязва и в съвременните междуправославни отношения, от Православната църква се изисква силна воля и усърдна молитва за премахване на всички обективни трудности, за преодоляването на проблемите и възстановяването на евхаристийното единство.
Сред обсъжданите на форума въпроси бяха и тези за привличане на младите хора в дейността на Църквата, ролята на семейството и пастирските грижи в съвременната сложна църковна и политическа ситуация.
