В Сърбия отбелязаха стогодишния юбилей от обновяването на Печката патриаршия, който трябваше да бъде честван през 2020 г., но беше отложен заради пандемията.
Сръбският патриарх Порфирий отправи своето празнично послание от Сремски Карловци, „едно от трите исторически седалища на Сръбската патриаршия“.
В посланието се открояват три момента. Обединяването в обща структура на „различните сръбски юрисдикции“, както и патриаршеският статут са вътрешно дело с главна заслуга на регента Александър Караджорджевич. Константинополската Вселенска патриаршия само е признала това със съответния акт през 1922 г. Сръбската патриаршия не е „възстановена“, а е „обновена“ от самите сърби.
Вторият акцент в патриаршеското слово е изведената основна мисия на Сръбската патриаршия: да обединява всички сърби в една църковна структура. В началото на словото си патр. Порфирий отбелязва: „Сръбските църковни области, дотогава в различни статути и юрисдикции, бяха обединени в една и единствена Сръбска патриаршия… С цената на големи жертви Сръбската патриаршия поддържа жива надеждата, че всички православни сърби отново ще се съберат под омофора и пред престола на св. Сава“. Сърбите трябва да останат верни на своята църква-майка, Сръбската патриаршия, където и да живеят, като това е приравнено на вярност към Православната църква според патриарха.
И третият акцент е апостолското приемство, за което претендира Сръбската патриаршия. В патриаршеското слово е отделено особено голямо внимание на апостолското начало на християнската проповед в днешните сръбски земи и на апостолската църковна организация. По-конкретно патр. Порфирий казва:
„Голяма е радостта ни в Светия Дух, защото, споменавайки молитвено нашите отци, които в Карловац провъзгласиха великото дело за установяване на единството на Сръбската православна църква, ние мислим за себе си като за духовни наследници на онези, които донесоха името Христово в днешна Сърбия и организираха църковния живот тук още от апостолско време. В Посланието до римляни ап. Павел поздравява Андроник, първи епископ на древен Сирмиум, днес близо до Сремска Митровица, седалище на древна епископия. В Сирмиум, една от четирите столици на Римската империя, при гоненията на Диоклетиан, мъченическият венец получиха светците епископ Ириней, дякон Димитър, петима каменоделци от Фрушка гора и много други, чиито имена са вписани в календара на светците, а още повече са тези, чиито имена не са записани, но са известни на Бога“.
Именно от тази Сремска епископия възниква Карловацката митрополия, а след това и Сръбската патриаршия като една солидна църковна структура, допринесла за социалното и културно развитие на сърбите и тяхната победа във Великата война, твърди патриархът.
Накрая патр. Порфирий изброява „църковните области на Сръбската патриаршия“:
„С камбанен звън от всички карловацки храмове и залпове на оръдията на победоносната сръбска армия беше обнародван указът за обновяването на Печката патриаршия и съборното единство на сръбските църковни области: Белградска архиепископия и митрополия на Сърбия; Карловацка архиепископия и сръбска митрополия, Далматинско-Истрийска и Бококоторска епископии; Цетинските архиепископии и митрополията на Черна гора, Бърдо и Приморие; след това Скопска, Рашко-Призренска, Велешко-Дебърска, Пелагонийска, Преспанско-Охридска, Струмишка, една част от Воденска митрополия, Полянска митрополия; митрополиите на Босна и Херцеговина: Дабро-Босненска, Херцеговинска, Зворнишко-Тузленска и Баня Лука-Бихачка, обединени в една автокефална обединена Сръбска православна църква“.
Накрая в словото е споменат томосът на Константинополската патриаршия, издаден на 19 февруари 1922 г., който е „всеправославно приет“ и „потвърждава обединяването на историческите сръбски църковни области като канонично и оправдано, а Сръбската православна църква е призната постоянно и завинаги за сестринска църква на всички автокефални православни църкви“.
