В разстояние на десетина дена Руската православна църква загуби двама свои видни архиереи – в Украйна и в Азербайджан.
Вчера, на 18 юни 2021 г., е починал на петдесет и деветгодишна възраст Луганският и Алчевски митрополит Митрофан, председател на външния отдел на Украинската православна църква (Московска патриаршия).
Той е роден през 1962 г. в Белогорье, Хмелницка област, Западна Украйна. Постриган е за монах в св. Троице-сергиевата лавра в Русия през 1990 г., където е ръкоположен и за клирик на РПЦ. Завършил е богословското си образование в православния отдел на Християнската академия във Варшава, Полша. След това става брат на Киевопечерската лавра и от 1994 г. е преподавател във възстановената през 1992 г. Киевската духовна академия (затворена от болшевиките през 1919 г.).
През 2000 г. е ръкоположен в епископски сан и става викарен епископ на Киевския митрополит, който е глава на автономната УПЦ (МП). През 2003 г. е издигнат в сан архиепископ Переяслав-Хмелницки. През 2006 г. е определен за ръководитгел на синодната комисия за диалог с разколническата Украинска автокефална православна църква, а през 2009 г. – и на комисията за диалог с другата разколническа структура – УПЦ (Киевска патриаршия) на митр. Филарет (Денисенко). През 2007 г. еп. Митрофан е избран и за председател на отдела за външни отношения на УПЦ (МП). През 2012 г. е назначен за Луганско-Алчевски архиепископ, а през 2014 г. е повишен в сан митрополит. В последно време митр. Митрофан е претърпял сърдечен инфаркт, с който се свързва и смъртта му.
На 10 юни т. г. е починал на шестдесет и деветгодишна възраст архиепископът на Баку и Азербайджан Александър, глава на Православната църква в тази някогашна съветска кавказка република. Той е роден през 1952 г. в гр. Ярославъл, завършил е Химико-фармацевтичен институт в Москва и след това – Московската духовна семинария. Свързал се с духовни старци в Северен Кавказ, той става там монах и клирик на РПЦ в Северна Осетия. От 1988 г. като архимандрит служи в Баку, където развива просветна и благотворителна дейност и утвърждава православната вяра сред местното население от християнски произход. Успял е да запази редица храмове от закриване в 90-те години, когато се изострят междурелигиозните напрежения в Азербайджан. През януари 1999 г. е ръкоположен в епископски сан и става първият православен архиерей на тази кавказка страна. Поддържа добри отношения с властите и продължава да възстановява и да строи храмове. Установява почит към св. ап. Вартоломей, който според преданието е пострадал за Христос в древния Албанопол (локализиран в околностите на столицата Баку), като организира чествания с шествия, на които се събират православните духовници от цялата страна. През 2012 г. е повишен от Св. Синод на РПЦ в сан архиепископ. През ноември 2020 г. е трябвало да поздрави президента на страната с „победата на азербайджанската армия при освобождаването на окупираните земи и освобождаването от окупация на сърцето на Карабах – древната Шуша (културната столица на Азербайджан, бел. ред.)“. В съобщенията за смъртта на архиеп. Александър се говори за продължително тежко заболяване.
