С много болка си спомняме, че преди три години на 19 февруари 2018 г. съвсем неочаквано приключи земния си път нашият любим енориаш и сънародник – Любомир Шивачев. На опелото в Нюрнберг бяха скромен брой близки и приятели, а днес, три години по-късно, поради епидемичната обстановка отново в тесен кръг беше панихидата.
Дядо Любо, както му казвахме, беше известен сред българската общност като добър приятел, възторжен църковен деятел, ерудиран и същевременно много сърдечен събеседник, както и професионалист-зъботехник. Той многократно е помагал безвъзмездно и безкористно на мнозина българи без никаква облага за себе си – къде с разумни съвети, къде с дела. Той беше изпълнен с доброта и много от българите тук го обичаха, защото той самият раздаваше обич.
Истинско удоволствие беше да се общува с човек като Любо, защото освен мъдър, той беше и много сърцат събеседник. С часове сме обсъждали различните теми и страни от живота, историята, религията, а дядо Любо беше просветен в църковните дела, познаваше добре мнозина от епископите, свещениците и богословите от България. Той казваше: „Аз държа на вярата и истината, разочарован съм и не съм съгласен с много неща в нашата църква, но кой съм аз?“.
Любомир Асенов Шивачев е роден на 17 февруари 1944 г. в София. Завършил е Софийската духовна семинария „Св. Йоан Рилски“, по онова време интернирана на гара Черепиш, Врачанско. Семейството му е преследвано от комунистическата власт и затова емигрира в Източна Германия (ГДР), където се оженва. След това със семейството си забягва в Западна Германия и живее в Нюрнберг, където работи като зъботехник. Помага на имигрантите от България и превежда на българите в затвори и съдилища. Като ученик от семинарията на Западноевропейския митр. Симеон, Любомир му съдейства за създаването на църковните ни общини в Мюнхен и Нюрнберг.
Достоен българин и христянин, той дълги години даваше своята подкрепа на честванията на деня на св. Кирил и Методий в Елванген и Регенсбург, на 3 март в Нюрнберг, а беше и един от основателите на българската православна църковна община „Св. Теодосий Търновски“ в Нюрнберг (основана през 2011 г.).
При едно от последните ни виждания той с болка заяви: „Иска ми се да видя църквата ни като другите православни църкви – без проблеми, наследени от миналото, със свои храмове и свещеници из Европа. Мъчно ми е и болно, и вече почнах да мисля, че не ще го доживея това възраждане“.
Бог да го прости и вечна да бъде паметта му!
Панихидата беше отслужена днес, 19 февруари, на гроба му в Нюрнберг.
От свещ. Йордан Пашев, църковното настоятелство и Културното дружество „Златен век“ в Нюрнберг
