В навечерието на Рождество Христово Албанският архиеп. Анастасий отправи призив за възстановяване на общението между православните църкви, повод за чието нарушаване стана украинският църковен въпрос. Този призив архиепископът отправи три дни, след като Йерусалимският патриарх Теофил призова от Москва за среща на предстоятелите на православните църкви в столицата на Йордания, Аман. Архиеп. Анастасий смята, че инициативата за такава среща по силата на каноните принадлежи на Вселенска патриаршия, но всички православни църкви са длъжни да съдействат за възобновяването на диалога и общението. В своя „призив-молба за помирение“ той пише:
„Много неща бяха изписани и казани за украинския църковен въпрос. Най-важното и необходимо обаче е да се подчертае дългът за единство на православието. Св. Йоан Златоуст изразява светоотеческия духовен опит и църковно предание, като казва: „Името на Църквата не е разделение, а единство и съгласие. Църквата съществува не за да бъдем разделени, а единени“. А на друго място: „Нищо не разгневява Бога така, както разделянето на Църквата“. Следователно всяко действие трябва да има предвид тази основна истина: единството на Църквата е преди и над всичко друго.
Църковните събития от изминалата година създадоха нова реалност, в която очевидно се намесиха геополитически интереси и цели. Тази нова ситуация не може да бъде пренебрегвана. Предоставянето на автокефалия на Църквата в Украйна не донесе желаното единство на православните, нито мир, както се случи при предишни предоставяния на автокефалия.
Централното лице на украинския проблем, самоназоваващият се „патриарх“ г-н Филарет, се отказа от томоса, критикувайки съдържанието и целта му. Разделението се разпространи и в други области, и по православния свят. Едновременно с това най-голямото тайнство на единството и прощението – божествената Евхаристия – беше използвано от Московска патриаршия в това противопоставяне като средство за упражняване на натиск. Милиони православни са прекъснали евхаристийното общение с Вселенска патриаршия, Александрийска патриаршия и Гръцката църква“.
Албанският архиепископ казва също, че безотговорни хора допринасят с изявленията и публичните си оценки за изострянето на разделението и пречат на междуправославния диалог. Според него дори да се изпълни очакването постепенно всички православни църкви да признаят томоса, все пак ще останат някои, които няма да се съгласят и това би довело до етнофилетистко разделение в Църквата между „славяни и гърци, и такива, които искат да имат хармонични връзки с всички“.
Според архиеп. Анастасий е време „да се потърсят пътища за преодоляване на църковното разделение. При световните конфликти първата стъпка към разрешаването им е деескалацията на напрежението, а това става възможно единствено чрез сериозен диалог“. В Православната църква, според него, има хора, които могат да допринесат за бързото започване на преговори. В основата на тези преговори трябва да залегнат думите на Спасителя: „И защо Ме зовете: Господи, Господи! а не вършите, каквото казвам?“ (Лука 6:46) и също: „Аз пък ви казвам: обичайте враговете си, благославяйте ония, които ви проклинат, добро правете на ония, които ви мразят...“ (Мат. 5:44). И думите от Господнята молитва: „и прости нам дълговете ни, както и ние прощаваме на длъжниците си“. Следвайки вярно тези заповеди на Господа, ще открием нови пътища за преодоляване на кризата“.
„Решения има – казва Албанският архиепископ. – Бог ще ни просветли да ги намерим. Разбира се, решение не може да се намери с разменяне на обидни и заплашителни текстове или чрез извънцърковни намеси, нито пък може да се наложат едностранно или автоматично с течение на времето. Всяко закъснение влошава нещата. И дори „накрая“ да се намери някакво решение, православието ще е записало вече мрачни страници в своята история. Основният принцип на съборността, върху който се е опирала Църквата през вековния си път, е единствено възможният, който може да покаже изход от кризата. Събрани в Светия Дух, с уважение един към друг и с основна цел да се намери мирно уреждане, ние всички имаме възможността да стигнем до решение, приеливо за цялата Православна църква. Пренебрегването на съборността на всеправославно равнище и множеството разделения в православния свят ще стават все по-опасни. Днешната технология усилва шума, смущението и раздора между православните – и в крайна сметка това компрометира православието в днешния свят“.
Накрая Албанският архиепископ пише, че „с наближаването на Рождество Христово, този голям празник на слизането при човечеството на Божия Син и Логос по чудната инициатива на Отца за помиряване с човешкия род, ние смирено отправяме своята молба да насочим стъпките си към помирение и разбирателство. Така че всички православни да можем заедно да изпеем: „Слава във висините Богу и на земята мир, между човеците благоволение“ (Лука 2:14)“.
„Инициативата за изцеряването на проблемите на днешната църковна реалност несъмнено принадлежи на Вселенската патриаршия. Но всички автокефални църкви, абсолютно всички православни, имаме отговорността да допринесем за помирението. Това ще донесе мир на милиони вярващи хора. Същевременно православието ще потвърди своята духовна способност да лекува раните, бидейки ръководено от Божието слово и действието на Светия Дух, в потвърждение на истината, че е едната, света, съборна и апостолска Църква, която има за свой Глава Христос, въплътения Божи Син“.
