Днес, 7 септември, в Париж се проведе критичното извънредно събрание на Генералната асамблея на бившата Руска архиепископия в Западна Европа, която трябваше да определи бъдещата съдба на тази църковна структура, създадена от руските емигранти в началото на 20 век.
На заседанието, председателствано от архиеп. Йоан (Жан Ренето), след бурни дискусии 105 от 186 делегати гласуваха за присъединяване към Московска патриаршия. Според устава на архиепископията обаче за подобно решение са необходими две трети от гласовете на делегатите. За покриване на това изискване не са достигнали осем гласа.
Веднага след гласуването архиеп. Йоан заяви, че се оттегля на покой. След кратко отсъствие от президиума той се върна и продължи да ръководи събранието, като призова присъстващите да поменават Вселенския патриарх Вартоломей, което и самият той ще направи на неделната литургия. Този призив вероятно е насочен към онези делегати, които отказаха да преминат към Московска патриаршия (или пък означава признаване на неуспеха за преминаване към РПЦ).
Седмица преди генералната асамблея архиепископът получи отпустно писмо от Вселенска патриаршия, което беше издадено „лично и само за него“, даващо му право да премине към Московска патриаршия. В решението на Вселенска патриаршия се казваше, че това става по негово желание и след категорично изявление, че той не желае да остане във Вселенската патриаршия. На практика това трябваше да лиши архиепископа от легитимност да ръководи събранието в Париж и да лиши от легитимност евентуално решение за преминаване към Московска патриаршия.
Засега няма яснота за бъдещото развитие на тази църковна структура, но нейната съдба беше предопределена след внезапното решение на Вселенска патриаршия да я разпусне и присъедини енориите (около 100) към местните митрополии на Вселенска патриаршия в различните западноевропейски страни. Това предизвика огромна криза в архиепископията и силен отзвук във всички поместни православни църкви. След неуспешни преговори да се запазят като самостоятелна структура със същия устав към някоя друга поместна православна църква (на практика са получили откази, вкл. и от БПЦ), делегатите днес трябваше да отговорят „за“ или „против“ на един единствен въпрос: „Приемате ли акта за каноническо присъединяване на Архиепископията към Московска патриаршия, представен в публикувания документ?“. Става дума за документ, изготвен от патриаршеския екзарх на Московския патриарх Кирил в Западна Европа митр. Антоний (Севрюк).
Очаква се официално комюнике с резултатите от събранието, но разделението в бившата архиепископия със сигурност ще се задълбочи. Привържениците на преминаването към Московска патриаршия настояват, че за това решение е достатъчно и обикновеното мнозинство. Официалната руска агенция „ТАСС“ вече съобщи, че „асамблеята е подкрепила присъединяването към Московска патриаршия с 58,1% срещу 41,9%“. „РИА Новости“ обаче пише, че архиепископията „не прие решение за присъединяване към МП“, тъй като за това са необходими две трети от гласувалите 179 души.
На събранието присъства и представител на френските власти, който следи за спазването на устава, тъй като след Генералната асамблея се очакват множество дела за собственост върху храмовете на архиепископията.
