На 19 ноември в Богословския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ се проведе публична лекция на проф. д-р Гликерия Хадзули от Солунския Аристотелев университет на тема „Изображения на св. вмчк. Димитър Солунски Чудотворец в Гърция (V–XVIII в.)“. Събитието беше организирано от катедра „Практическо богословие“ в рамките на традиционните Светоклиментови тържества по покана на свещеноиконом проф. Иван Иванов.
Лекцията се състоя в аула „Патриарх Неофит Български“ и събра преподаватели и студенти, които имаха възможност да се запознаят с богатото иконографско наследство, свързано с един от най-почитаните светци в православния свят и на Балканите.
Сред присъстващите беше заместник-деканът на Богословския факултет проф. д-р Павел Павлов. Преводач на лекцията беше Евгения Комарова, която е специализирала християнско изкуство при проф. Хадзули в Слонеския Аристотелев университет.
В началото на събитието беше представена научната и преподавателската дейност на проф. Хадзули, която е утвърден изследовател в областта на византийската археология и християнското изкуство. Беше отбелязано и дългогодишното ѝ участие в различни академични и църковни инициативи в България.
По традиция срещата започна с изпълнение на тропара на св. Климент Охридски — небесен покровител на Софийския университет. Така научното събитие беше вписано в празничната атмосфера на Светоклиментовите дни, които обединяват академичната общност около духовното и просветителското наследство на светеца.
В своето приветствие проф. Хадзули благодари за поканата и за възможността да бъде част от празничните прояви на Богословския факултет.
От раннохристиянския мъченик до небесния покровител на Солун
В лекцията си гръцката изследователка проследи развитието на иконографията на св. великомъченик Димитър Солунски в продължение на повече от тринадесет столетия. Чрез примери от монументалната живопис, мозаечното изкуство и иконописта тя представи различните художествени решения, посредством които образът на светеца придобива своите характерни черти.
Особено внимание беше отделено на връзката между историческата памет за мъченичеството на св. Димитър, разрастването на неговия култ и оформянето на иконографските традиции, които продължават да се развиват през византийската и поствизантийската епоха.
Проф. Хадзули посочи, че в агиографската традиция и в християнското изобразително изкуство светецът се представя в няколко основни качества — като високопоставен сановник, мъченик, воин и учител. Различните иконографски типове отразяват както развитието на почитта към него, така и особеностите на историческата среда, в която са създадени съответните изображения.
Сред най-важните ранни свидетелства за почитта към светеца са мозайките в базиликата „Св. Димитър“ в Солун. Те представят не само образа на мъченика, но и неговата особена връзка с жителите на града, които го възприемат като небесен застъпник и защитник.
В тези изображения присъстват духовни и светски лица, чието съпоставяне с фигурата на светеца разкрива особеното място на неговия култ в обществения и църковния живот. По този начин ранната иконография на св. Димитър свидетелства за взаимовръзката между религиозната почит, обществената памет и християнската идентичност на Солун.
Св. Димитър като воин и защитник на християните
Съществена част от изложението беше посветена на постепенното утвърждаване на воинския образ на св. Димитър.
През различните исторически периоди светецът е изобразяван както в облеклото на високопоставен сановник, така и във военно снаряжение, с характерните атрибути на воин — копие, щит и меч.
Проф. Хадзули разгледа особеностите на тези изображения, като обърна внимание на художествения стил, композицията, облеклото и въоръжението на светеца. Сравнението между отделните паметници показа как иконографският образ се развива в зависимост от художествените традиции и историческите условия.
Сред представените примери бяха изображения на св. Димитър от манастира „Осиос Лукас“ в Гърция и мозайният му образ от светогорския манастир „Ксенофонт“. Тези паметници разкриват богатството на византийското художествено наследство и разнообразието от форми, чрез които се изразява почитта към светеца.
Внимание беше отделено и на промените във воинската иконография през средновизантийския и късновизантийския период, когато образът на св. Димитър придобива все по-отчетливи черти на небесен защитник и воин на Христовата вяра.
Изображенията на светеца свидетелстват и за мястото на военната аристокрация във византийското общество, за връзката между религиозните представи и обществените идеали, както и за стремежа на дарителите да изразят своята вяра чрез църковното изкуство.
Иконографската традиция през късновизантийската и поствизантийската епоха
В хронологичното изложение бяха разгледани и паметници от времето на Палеолозите, когато византийското изкуство достига нова степен на художествена изразителност.
Характерният образ на младия воин, представен в изправена поза с копие и военно облекло, съчетава идеализираната представа за красота с достойнството и духовната съсредоточеност на християнския мъченик.
Изследователката проследи приемствеността между тази живописна традиция и поствизантийските художествени школи, които продължават да развиват образа на св. Димитър след края на Византийската империя.
Сред разгледаните примери особено място зае творчеството на Теофан Критски и свързаните с него художествени традиции. Чрез произведенията на тези зографи се откроява съчетанието между наследените византийски образци и новите изразни средства на поствизантийското църковно изкуство.
Въпреки промените в облеклото, композицията и художествения стил, основните черти на светеца продължават да се съхраняват. В образа на св. Димитър се открояват достойнството, благородството, смирението и духовната сила, с които Църквата свързва неговото мъченичество и свидетелство за Христос.
Иконографията като свидетелство за живата църковна памет
Лекцията показа, че изследването на християнското изкуство не се изчерпва с проследяването на художествени стилове и исторически периоди. Иконографските изображения са също свидетелства за начина, по който Църквата съхранява и предава паметта за своите светци.
В случая със св. Димитър Солунски тази памет е неразривно свързана с живота на града, носещ неговото име, с монашеските средища на православния свят и с многовековната традиция на почит към мъченика.
Разгледаните художествени паметници разкриха как образът на светеца се променя през столетията, без да губи своето основно духовно съдържание. Независимо дали е представен като мъченик, сановник или воин, св. Димитър остава свидетел за Христовата вяра и небесен застъпник на вярващите.
Публичната лекция на проф. Гликерия Хадзули беше още една възможност за академичната общност на Богословския факултет да се докосне до богатото наследство на византийската християнска култура и да задълбочи познанията си за връзката между църковната история, богословието и изобразителното изкуство.
Събитието допринесе и за продължаването на академичния обмен между българските и гръцките богословски среди, обединени от общата православна традиция и стремежа към изследване и съхраняване на християнското културно наследство.
В края на лекцията проф. Иван Иванов и проф. Павлов благодариха на гост-лектора за задълбоченото изложение. Проф. Хадзули получи в дар два български албума с изображения и изследвания в областта на християнското изкуство.












