На 31 май руският президент Владимир Путин посети духовния център на старообрядческото движение в Москва (в "Рогожская слобода", исторически район в руската столица), с което стана "първият руски държавен глава, посетил столичния център на руските старообрядци". Той беше съпровождан от главата на старообрядческата църква митрополит Корнилий, който му показа най-старите икони в катедралния Покровски събор, раката с мощи на светци и други реликви. Църковният хор изпя многолетствие на руския президент, след което последва обща снимка с йерарсите на Руската старообрядческа църква.
Събитието се сравнява по значение с посещението на Владимир Путин в сградата на Архиерейския синод на Руската православна задгранична църква на 15 септември 2005 г. в Ню Йорк, след което диалогът за "възсъединяването" на Задграничната църква с Московска патриаршия стана по-интензивен и в крайна сметка се стигна до обединяването на двете църкви.
Руската старообрядческа църква има около 200 енории и по официални нейни данни - близо 1 милион последователи в Русия. Отделят се от Руската църква в средата на 17 в., отхвърляйки църковната реформа, предприета от патриарх Никон и руския цар Алексий Михайлович, чиято цел била поправяне на богослужебните руски книги в съответствие с гръцките богослужебни книги. Старообрядците приели като отстъпление от вярата поправянето на превода на Символа на вярата, например: "и Царството Му не ще има край" вместо в сег. време "Царството Му няма край"; от определението за Св. Дух била премахната думата "истинен", която не присъствала в гръцкия оригинал и др. Според църковната реформа името на Иисус трябвало да се изписва с две "и", а не с едно, както било досега и др. Оттогава, поради силната репресивна политика на държавната власт срещу несъгласните с реформата, старообрядците излизат в разкол и считат Руската църква за "еретична", с която нямат евхаристийно общение.
