Кенийският митрополит Макарий (Александрийска патриаршия) отслужи св. Евхаристия за Петдесетница заедно православните масаи в Кения. „На този голям празник, Петдесетница, пожелах да съм заедно с тях и да преживеем заедно това щастливо събитие за нашата Църква. Можех да съм в катедралния храм на „Св. Безсребърници“ в Найроби, но си спомних първите масови кръщения, които извърших тук и първата божествена Литургия под едно дърво...“, разказва той за гръцкия сайт Ромфеа.
Епископът от Александрийска патриаршия разказва за православната мисия на черния континент, за това как се възпитават местни катехизатори, които успешно просвещават своите сънародници.
„Тук, в Кения, създаването на Православната патриаршеска школа „Кипърски архиепископ Макарий III“ постави православната мисия на една много по-организирана основа. В учебните зали се дава не само академично православно образование, но се постави и един изключително силен акцент върху литургичния характер на Църквата, както и върху преводаческото дело – така сега всички племена ще могат да се молят, да славословят Бога на своя диалект. Бяха направени преводи на всички 42 диалекта, които се говорят тук, отпечатаха се и се разпространяват литургични книги поне на 30. Това е забележително историческо дело. Как се случи то, само Бог знае. С постъпването на студенти от нови и непознати племена, работата се увеличи. Готовността и радостта, с която хората се включваха в това просветно дело, са за пример – защото сега вече ще имат и нещо писано, за да славят Бога на собствения си език. А трябва да имаме предвид, че тези диалекти, макар и използвани за общуване, нямаха никакви писмени текстове. Така че православието тук допринесе за развитието и запазването на културното наследство на тези племена.
Днес племената на масаите и туркана поддържат православни общности с училища и отлична дейност, тъй като се намериха млади хора от тези племена, които се кръстиха, следваха в Патриаршеската школа и след това бяха хиротонисани за първи техни свещеници. Като се обръщам назад, установявам, че всичко това не се случи механично, но единствено с намесата на Бога и Неговата благодат. В тези племена, макар че живеят един първобитен живот в отдалечени райони, дълбокото послание на православието даде духовен плод и ги обнови, така че днес те могат да дават надежда, вяра и оптимизъм на своите събратя, макар те да живеят при толкова трудни условия... Благодаря на Бога, че все още съм жив, за да бъда свидетел на тези исторически събития... Бог помогна и разпространи много православието сред тези племена. Масаите са племе, което все още пази своите древни обичаи и традиционно облекло. Когато имам време отивам при тях и участвам в празненствата им, тъй като те смятат за голямо благословение и чест духовният им баща да бъде редом с тях. Масаите са народ, който е в постоянно движение, според климатичните условия. Основният им доход е от животните и според техните нужди племето се придвижва. И ето, днес на Петдесетница, ние отслужихме с тях св. Литургия на ново място, където тези вярващи Божии хора се бяха преместили. Тяхната подвижна църква, разбира се, не е градена. Намират подходящо място, украсяват го и там се извършва св. Литургия. От ден за ден. Всеки път, когато отивам, литургията е на различно място. Това няма значение. Бог знае всичко, както и това, което носят душите на тези хора, които са Негови творения“.