Прот. Павел Хондзинский стана първият доктор по богословие в Русия, защитавайки дисертация на тема „Решението на проблемите на руското богословие през 18 век в синтеза на св. Филарет, митрополит Московски“. Защитата се проведе на 1 юни и предизвика шумен обществен дебат както в научните среди в Русия, така и в църковната общност.
Първоначално Хондзинский е подготвял дисертацията си в направление история и философия, но след като през 2015 г. Висшата атестационнна комисия призна богословието за научна дисциплина, стана възможна защитата на работата му именно в направление теология.
За присъждането на научната степен гласуваха 21 от 22 от присъстващите членове на Обединения дисертационен съвет по теология, в който влизат 23 учени с председател митр. Иларион (Алфеев). Тя се проведе в сградата на Общоцърковната аспирантура и докторантура „Св. Кирил и Методий“ в присъствието на 70 души.
Авторефератът на дисертацията получи четири положителни и пет отрицателни оценки. Последните са от средите на учените от Биологическия факултет към Московския държавен университет. Те смятат за неприемлива методологията на изследването, тъй като по думите на самия дисертант подходът му „се базирал на личния опит на вярата и живота му на богослов“. Според критиците на дисертацията позоваването на „личния богословски опит“ може да означава, че само православни богослови могат да защитават докторска степен по богословие. Те смятат като цяло, че богословието не може да бъде наука като физиката и биологията.
Новият доктор по богословие отец Павел е декан на Богословския факултет на Православния Свето-Тихоновски хуманитарен университет. Той заяви, че не знае кога ще се появят нови докторанти по богословие, но се надява, че това ще бъде скоро.
Според архим. Кирил (Говорун) „включването на богословието в научната сфера е привеждане на руската практика към стандартите, които съществуват във всички университети по света, където теологията е част от признатите дисциплини и по нея се защитават дисертации. За Русия това решение е много закъсняло“. Според него единственият проблем е само в критериите за защита и качество на трудовете. „В практиката на богословските школи в съветско време до днес често изискванията към дисертацията са занижени и методологията за написване на научни работи не съответства на критериите, приети в науката. Това бяха всъщност съчинения, които не поставят и не разрешават научни проблеми. Докато в богословието съществуват научни проблеми и, следователно, по тях може да се пише дисертация. Но тук е много важно пишещите дисертация по богословие да използват критичен анализ на проблемите, повдигнати в дисертацията, а не сляпо да възхваляват обекта на изследването“.