Едно от завещанията на последния Нюйоркски митрополит Геласий в Ню Йорк беше да не го забравяме в молитвите си и след смъртта му. Разбира се, по установена вече традиция го поменаваме за упокоение на всяка св. Литургия в епархийската ни катедрала, както и из цялата епархия заедно с приснопаметните ни архиереи Андрей, Йосиф (Диков) и Партений.
По повод шестгодишнината от смъртта на стареца обаче на 14 март всички заедно – клирици и миряни – отслужихме след св. Литургия и панихида, като си припомнихме двете му усилни години (1988 и 1989) в подвиг, бдение и труд за благото на църковното ни дело в тогавашната Нюйоркска епархия.
Светъл е споменът за митр. Геласий в Америка и Канада, живи са още мнозина негови духовни чеда и приятели из българските църкви, всички негови добрини са записани в книгата (Изх. 17:4) на епархията, а аз, като негов наследник в Ню Йорк и духовен син, нося името му в сърцето си и всеки път, когато влизам в светилището, го имам „за постоянен спомен пред Господа“ (Изх. 28:29). Защото от опит зная и с очите си съм видял неговото често пъти „юродство заради Христа“, наследено от неговия духовен отец и мой духовен дядо о. архим. Евлогий от Рилския манастир (миро да капе на гроба му!). И вярвам, че нeговите молитви и неговите милостини „възлязоха за спомен пред Бога“ (Деян. 10:4).
Затова за награда на приснопаметния Нюйоркски митрополит Геласий го уверихме с молитва, че паметта за него в Америка и Канада не е предадена на забрава (Екл. 9:5), а винаги имаме добър спомен за него (1 Сол. 3:6) и с обич го споменаваме в молитвите си (1 Сол. 1:2). Непрестанно помним делото на неговата вяра, ценим труда на любовта му и го облажаваме за търпението на надеждите му в Господа (1 Сол. 1:3). Той сади, полива и се моли за духовната ни епархийска градина да расте в служба на Бога и на народа, та ние сега да се радваме, че подражаваме на него и на Господа, от Когото очакваме да ни милва и да „ни избави от идещия гняв“ (1 Сол. 1:10).
Вечна и блажена да е паметта на стареца митр. Геласий!
