Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (1 Vote)

700Ценна мощехранителница от 1645 г., открадната от Бачковския манастир „Успение Богородично“ през 1999 г., беше открита в Естония и върната в България след международна операция. В нея някога са се съхранявали мощи на св. мъченици Кирик и Юлита, но при откриването ѝ реликварият е бил празен. Останалите откраднати преди 27 години църковни светини продължават да са в неизвестност.

Мощехранителницата е била предложена за продажба в естонски онлайн аукцион с начална цена от 15 000 евро, а предварителната ѝ оценка е била между 20 000 и 25 000 евро. Обявата е забелязана през май тази година, след което българските власти предприемат действия за спиране на продажбата. На 11 ноември реликвата е предадена на българска делегация в Талин в изпълнение на европейска заповед за разследване, издадена от Окръжната прокуратура в Пловдив.

Подробности за случая съобщи на 17 ноември заместник-окръжният прокурор на Пловдив Анна Викова, която наблюдава разследването. Мощехранителницата представлява осмоъгълен сребърен реликварий с позлатена украса, християнски изображения и растителни орнаменти. Изработена е през 1645 г. със средства на проигумена на Бачковския манастир йеромонах Матей. Дарителският надпис върху нея свидетелства, че е предназначена специално за обителта, която през XVII в. е известна и с историческото си название „Св. Богородица Петричка“.

Освен художествената и историческата си стойност реликварият има особено значение за църковната история, тъй като е бил използван при богослуженията в манастира. Според сведенията, с които разполагат разследващите, в него са били съхранявани мощи на св. мъченици Кирик и Юлита. При откриването му в Естония обаче, както се каза, мощехранителницата е била празна. 

Новите сведения хвърлят допълнителна светлина върху мащаба на кражбата, извършена преди 27 години. Тогава от Бачковския манастир са изчезнали общо осем мощехранителници, седем или осем евангелия и седем напрестолни кръста със сребърен обков. Предметите са били съхранявани както в стария манастирски музей, така и в самата обител.

По информация на Радио Пловдив сред изчезналите светини са били и други мощи като дясната ръка на св. Кирик, мощи на св. Яков Персиец и частица от Честния Кръст Господен, донесена от Йерусалим и съхранявана в позлатена кутия, украсена с червени драгоценни камъни. По време на първоначалното разследване една от основните версии е била, че кражбата е извършена с цел придобиване на ценностите от частен колекционер. Разследването на кражбата впоследствие е прекратено поради изтичане на давностния срок. Според прокурор Викова значителна част от материалите по старото производство вече не са налични, което затруднява възстановяването на всички обстоятелства около престъплението.

При появата си в естонския аукцион реликварият е бил представен като предмет от византийската епоха. Неговите характерни особености и дарителският надпис обаче позволили да бъде разпознат от хора, запознати с историята на Бачковския манастир. Според информацията на прокуратурата предметът е бил предоставен за продажба от естонски гражданин, който заявил, че го е получил от свой роднина. Засега не е установено кога мощехранителницата е напуснала България, по какъв път е достигнала до Естония и през колко собственици е преминала.

След подадения сигнал българското Министерство на културата, МВР и Окръжната прокуратура в Пловдив осъществяват съвместни действия с естонските власти, включително със Съвета за национално наследство на Естония. Представените доказателства за произхода на реликвата и незаконното ѝ изнасяне са признати от естонската страна, което позволява спирането на търга и връщането ѝ в България. Към момента мощехранителницата се съхранява в Главна дирекция „Национална полиция“, където се извършват необходимите експертизи. След приключване на процесуалните действия се очаква тя да бъде предадена обратно на Бачковския манастир. 

Въпреки успешното връщане на тази ценна светиня съдбата на останалите предмети, откраднати през 1999 г., остава неизвестна. Откриването на мощехранителницата след толкова години обаче дава надежда, че и други части от разграбеното църковно наследство могат да бъдат издирени и върнати на Българската православна църква.

Снимка: Министерство на културата


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/4kyqc 

Разпространяване на статията:

 

 

© 2005-2023 Двери БГ и нашите автори. За контакти с екипа - тук.
Препечатване в други сайтове - само при коректно посочване на първоизточника с добре видима хипервръзка. Всяка друга употреба и възпроизвеждане, включително издаване, преработка или излъчване на материалите - след изрично писмено разрешение на редакцията и носителите на авторските права. 
Двери спазва етичния кодекс на българските медии, както и политика за защита на личните даннни на посетителите.