На 6 ноември 2012 г. на деветдесет и осемгодишна възраст си отиде от този свят Българският патриарх и Софийски митрополит Максим. Роден в с. Орешак, Троянско, на 29 октомври 1914 г., той завършва средно и висше богословско образование и от млади години се отдава на служба Богу и на Неговата Църква сред българския народ. Той служи с мъдрост и преданост на православните българи повече от четиридесет и една години като патриарх, седемдесет години като монах и клирик в различните степени. Беше за пример на миряни и клирици, отличи се като истински ръководител на колективния орган на управление на Българската православна църква – Българска патриаршия. Миряни, монаси и клирици го почитаха, митрополитите се съобразяваха с мнението му, защото той по всички въпроси имаше меродавно, обосновано и справедливо съставено мнение.
Патриарх Максим живя в три епохи от живота на народа ни през 20 и 21 в. и сам стана епоха в живота на Църквата ни. Отиде си и остави следа като достоен пастир, който ще се помни и на когото ще се подражава – дай, Боже!
Днес в Троянския манастир „Успение Богородично“, където е гробът на блаженопочившия патр. Максим, беше отслужена заупокойна св. Литургия и панихида от Негово Високопреосвещенство Русенския митрополит Наум. В съслужение с архиерея беше Велички епископ Сионий, игумен на манастира, както и йеромонасите Стефан и Елисей.
В края на богослужението еп. Сионий произнесе слово за живота и делото на патр. Максим, а митр. Наум говори за мъдростта, скромността и добрите административни качества на покойния ни предстоятел, под чието вещо наставничество е служил като главен секретар на Св. Синод в продължение на десет години, и чиято загуба се усеща в БПЦ все по-осезателно с всяка изминала година.
Снимки: Фейсбук на Русенски митрополит Наум
