Вчера Тивериополски епископ Тихон, с благословението на Негово Светейшество Българския патриарх Неофит, извърши маслосвет в параклиса на Александровска болница в София за болните от COVID-19 и медицинския персонал, който се грижи за тях. В словото си епископът подчерта, че тази молитва се отправя „… за всички болни, за всички, които са около нас и които са далеч от нас, за всички онези, които все още смятат, че това е нещо леко, обичайно и ще отмине покрай нас“.
Епископът обърна особено внимание на чувството за отговорност, на доверието към авторитета на специалистите и лекомисленото доверяване на личното мнение и впечатления. Ето и основните акценти в проповедта.
„Свикнали сме да мислим, че можем много неща да вършим безнаказано. Говори се, че имаме безнаказаност и това е вярно в много от случаите. Болестта обаче не е безнаказана, нея не можеш да я подкупиш при превишаване на скоростта, нея не можеш да я подкупиш да ти намали болките. Трябва да спазваш правилата, които онези, които години наред са учили, старали са се, страдали са по болниците и знаят какво правят, ни казват“.
„Днес само като ни заболи някъде нещичко, дори да си ударим пръстчето, търчим при лекаря и казваме: „Какво да направя?“. А сега, когато се умира, не искаме да им вярваме, че трябва да направим нещо. „Ама било опасно, ама аз се страхувам…“. Ако имаш любов към ближния, към своето дете, към своето семейство, поемаш всякакъв риск, само и само то да бъде извадено от опасността!“.
„Молим се най-сърдечно Господ да ни освободи от това лекомислие, от това себевъздигане на своето мнение, което не е основано на нищо друго, освен на прочетено във вездесъщия интернет, където има всичко и където лъжите се разпространяват двадесеторно по-силно, отколкото истината. Истината е там заглушена – затова е направено всичко, за да бъде заглушена истината. Истината може да бъде заглушена временно, но тя рано или късно излиза, защото е Истина, но пропуснатото време и вредите ги носим ние, когато сме били нехайни към нея“.
„Молитвата ни към Бога трябва да бъде не просто от сърцето ни, не бива да бъде и само от разума ни. Бог иска да е от духа ни, от нас самите, само от сърце и разум не е достатъчно. Ние трябва да повдигнем душите си към Господ. Всички отци са чували хиляди пъти как идват християни и казват: „Отче, да ми прочетеш!“. Всички можем да четем, отец е този, който се моли с вас, и така и ние, които сме се събрали тук, се молим за всички, които са болни. Молим се за всички онези, които гледат тези болни. За кой ли път казвам: само който не е бил в болница и не е стоял с всички тези предпазни дрехи два-три часа, само той не знае какво е това да седиш дванадесет часа, двадесет и четири часа, да нямаш сън, да не виждаш жена си, да не виждаш децата си, да не виждаш родителите си. Поклон пред тях, поклон!“.
„Всички, които хулят тези лекари, разрушават нашия живот, защото, когато не можем да дадем благодарност, и ние за в бъдеще няма да получим нищо насреща. „Благодарете“, казва Господ. „Благодарете за всичко!“ – и затова благодарим и ние за онова, което те правят!“.
„Бог да вразуми онези, които имали собствено мнение, час по-скоро да си съставят това мнение по меродавни данни и източници. Нека видят как всеки Божи ден хора се заразяват, хора умират, защото, както казва един наш колега, всички са много загрижени за това, че можело да им се забрани да отидат във фитнес-залата или да скачат в дискотеката. Пред лицето на смъртта искат да танцуват! Нека Бог да се смили над техните грехове, нека им даде разум“.
„На вас всички благодаря за съмолението, за усилната молитва, и нека Бог благослови всички вас и всички наши братя и сестри“.
