В четвъртък в 14 ч. във Военномедицинска академия по традиция беше отслужен акатист на лекаря хирург св. Лука Кримски (1877-1961 г.). Светецът-лечител на нашето време (поне времето на по-старите) е известен и с прозвищата Симферополски и Войно-Ясенецки. Последното е фамилното му име, а гр. Симферопол на о-в Крим е бил в титлата му като Кримски архиепископ.
Св. Лука стана известен като помощник на страдащите още преди признаването му за светец от Украинската православна църква (Московска патриаршия) през 1995 г. Вече в много поместни православни църкви има изградени храмове в негова чест и с молитвите си вярващите го призовават за помощ, особено при боледуване.
У нас в гр. Гоце Делчев има действащ енорийски храм в негова чест, както и параклиси на няколко места в страната, например в Белодробната болница в Троян. В гр. Добрич също се строи нов храм на св. Лука.
По инициатива на лекари и други вярващи в параклиса на Александровска болница „Св. Георги Софийски Най-нови“ всеки ден се чете акатист на св. Лука от 11 ч., като в четвъртък акатистът се чете в хирургичния блок на Военномедицинска академия от 14 ч. (двете болници са в съседство). Освен това в параклиса на Александровска болница всеки ден от 15 ч. се чете акатист на св. новомъченик Георги Софийски Най-нови.
Във ВМА има оформен молитвен кът с икона на светеца в подходяща рамка (проскинитарий, т. е. за поклонение от вярващите), подарена от лекуван в болницата свещеник, който по време на операцията си видял и светеца до двамата оператори. След като оздравял, той се погрижил да дари нужното за молитвения кът. Група от вярващите лекари и други медицински работници пък са се заели да построят параклис в чест на св. Лука в двора на голямата болница.
Достъпът до молитвения кът във ВМА е ограничен само за персонала и болните, лекувани там, особено сега в пандемичната обстановка, а миналия четвъртък за пореден път се случи да има и свещеник-пациент, който заедно с няколко други оперирани и с посветилия се на молитвената дейност в двете големи болници мирянин Деян Петров, се моли усърдно пред иконата на светеца за всички боледуващи. Свещеникът изчете и дълъг списък с имена, записани за поменаване. Бог да чуе молитвите му, а и на всички, които търсят застъпничеството на св. Лука!
Военномедицинска академия е сред водещите лечебни заведения у нас. Там можете да видите някои от лекарите и във военна униформа, тъй като поначало те са с военни чинове. Добри специалисти в своите области, те обслужват пациентите съвсем по човешки, без следа от легендарната суровост на военните, защото и те носят сърца, които трептят пред болката на мъжете и жените, приемани в тази болница. А тя е отворена за военни и цивилни, защото нуждите от медицински грижи у нас са огромни, особено през последните четиринадесет месеца.
Религиозното обслужване на лежащо болните у нас за съжаление не е на равнище, ако въобще може да се говори за равнище. Причините са хиляда и една. Първата обаче е, че не достигат духовни кадри, а и при наличните много често не достига желание да се разграничат от левита и свещеника в Христовата притча за добрия самарянин. И все пак, в мрака на духовната незагриженост просветват тук-там малки светлинки, които дават надежда на нас, християните, които според едно нелицеприятно определение сме „жертви на надеждата“. И бихме казали, че е по-добре да сме жертви на надеждата, вместо на безнадеждността, което въобще не е християнско. Защото и св. Лука живя и работи като прекрасен лекар и всеотвержен духовник в най-безнадеждните десетилетия на руската земя. И стана вечен застъпник на всички, които имат нужда от лечение. И от надеждата на спасителната ни вяра.
