На 25 септември във Варна завърши Седмицата на православната книга, която се проведе за 21-а поредна година. Гост на форума беше Черногорският митр. д-р Амфилохий (Радович), който в деня на откриването изнесе беседа за възпитанието на младите хора днес. Известният сръбски богослов обърна внимание на младата възраст, в която Христос извършва Своето изкупително дело: „Неслучайно Христос е бил на 33 години, когато пострадва и възкръсва за нас. Бидейки Богочовек, Той увековечава младостта. Затова не ние, старците, сме мяра за живота, а младостта, младите хора са истинската мяра за живота“. (Повече за откриването през първия ден на Седмицата – тук.)
Основен акцент във втория ден на форума беше дискусията между доц. Свилен Тутеков и доц. Мариян Стоядинов от Великотърновския православен богословски факултет, озаглавена „Нови опасности за духовните, моралните и социалните устои на семейството и възпитанието на децата“. Тя мина под знака на писмото на тримата преподаватели-богослови от Велико Търново, което Св. Синод реши да публикува (тук).
Доц. Стоядинов призна, че това решение на синода е било изненада за тях, тяхното писмо не е било във вид на завършено становище по определен проблем, а е имало за цел да предложи на архиереите да инициират сериозен църковен разговор за проблемите на българското семейство и децата.
„Ние искахме да подчертаем, че Църквата трябва да участва в този диалог ангажирано и адекватно. Най-малкото с грижа за децата, за които толкова много говорим понякога. Но идеята не е да ги защитим от някаква конкретна концепция или идеология, а да бъдат защитени с една грижа, която само Църквата може да даде. Много хора мислят, че Църквата е институция, която трябва да заяви една концепция срещу друга концепция, срещу една стратегия – друга стратегия. Но този разговор не бива да се води само на институционално равнище. Искаме той да слезе на земята – там, където се разпределят ресурси. Искаме там, където има време за тайнства, треби и всичко останало, да има време и за някой, който да се занимава с децата и той да бъде ангажиран с това поприще професионално. Искаме да се заделят фондове или средства и да има хора в Църквата, които да подпомагат тази грижа. Защото, ако искаме да сме защитени от нещо, което идва отвън като вирус, ние трябва да мислим не за антибиотика, а за имунната система“, подчерта той.
Доц. Свилен Тутеков отбеляза, че всяка идеология носи в себе си желанието за социално иженерство, да форматира обществото по модела, който тя залага. В основата на съвременната сексуална революция стои идолът на различността, заяви той. Според тази нова деструктивна идеология човекът е абсолютно свободен да се освободи от всичко, включително и от собствената си природа, от собственото си тяло и пол, абсолютно свободен от дара на творението, който е получил с раждането си на този свят.
През този втори ден софийският свещеник Владимир Дойчев представи своите две книги Писмо до близък и Среща с живота, посветени на неговия личен пастирски опит от общуването с хората.
Анула Христова от Синодално издателство представи своя превод на „Житие на св. Богородица“ от преп. Максим Изповедник – най-пълното житие в църковната литература, обхванало църковното предание за личността на Божията майка.
Представени бяха и две нови издания на издателство „Омофор“: Царството вътре в нас от митр. Калистос (Уеър) и Кръстен съм, но дали съм обърнат към Бога от Сурожки митр. Антоний. Отново доц. Стоядинов говори за онова, което свързва тези двама големи свидетели на православието в съвременния западен свят – акцентът и в двете книги е върху човека.
В третия ден на Седмицата в Духовно-просветния център „Св. архангел Михаил“ беше представен сборникът, посветен на историята и съвремието на Варненска и Великопреславска епархия от гл. ас. д-р Венцислав Каравълчев, гл. ас. Александър Минчев, проф. Иван Русев и Борислав Аврамов. Това беше един увлекателен разказ за първите семена на християнството, посети по тези земи от св. ап. Андрей и неговите ученици, за плодовете на християнската проповед през следващите векове, стигайки чак до Възраждането. Проф. Иван Русев сподели своята идея да се създаде с общи усилия една история на Варненската и Великопреславска епархия, която би била ценен принос в християнската история на страната ни.
Новите издания на фондация „Наследство на Зографската св. обител“ бяха представени от Венцислав Каравълчев. Той запозна присъстващите с приносния Гръцко-църковнославянски речник, съставен от проф. Иван Христов – едно безценно помагало не само за специалистите-преводачи, но и за занимаващите се с православното богослужение. Отново за нуждите на богослужението е и третото допълнено издание на Псалтикийна литургия. За аудиторията най-голям интерес предизвикаха двата поредни тома със словата на преп. Паисий Светогорец – т. 3 и 4, посветени на духовната борба и на семейния живот.
Д-р Каравълчев представи и новите издания на преподаватели от Богословския факултет в София: Речник на езика на патриарх Евтимий (от А до И) и Речник на езика на Йоан Екзарх от проф. Иван Христов, Врачански митрополит Паисий и Врачанска епархия (1930-1974) от доц. Дилян Николчев, Екзегетиката на св. Кирил Александрийски от гл. ас. д-р Росен Русев и др.
Златина Каравълчева представи новите две издания на издателска къща „Двери“. Първата е Благовестие и православие през 21 век от младия гръцки богослов д-р Димитрис Керамидас, съвместно издание с Русенска митрополия. Тук тя припомни думите на Албанския архиеп. Анастасий (Янулатос), цитирани и в представяната книга, че „Православна църква без мисия е изгубила своята християнска идентичност“. Другата книга Иконите говорят е издадена на основата на едноименния сборник с 21 икони от Рилския манастир, който „Двери“ издаде преди няколко години за нуждите на учителите по Религия. Новото издание е вече в книжно тяло, с допълнено тълкувание на изображенията, които неусетно въвеждат читателите в православната догматика чрез „богословието на цветовете“.
Пламен Сивов от издателство „Офомор“ представи книгата на римокатолическата авторка Габриеле Куби Глобалната сексуална революция – унищожаване на свободата в името на свободата. Той разказа, че издателството се е спряло на това заглавие след дебата за Истанбулската конвенция и становището на Св. Синод по тази тема с желанието да подпомогне този разговор.
Проф. Георги Каприев представи книгата Св. Марк Ефески и Флорентийската уния от архим. Амвросий (Погодин), издание на Варненска св. митрополия и фондация „Двери“. Той нарече книгата образцово научно издание, което може да се превърне в еталон за църковното книгоиздаване у нас. След интересния разказ за появата на книгата, замислена от архим. Амвросий като негова дипломна работа в Париж, проф. Каприев обърна вниманието на читателите към отворения към диалог дух на преп. Марк, както се разкрива самият той в своите текстове и в участието си във Флорентийския събор. Изповедникът на православието е бил открит, добронамерен, не се е страхувал от диалога с неправославните. В думите на светеца по време на събора, подчерта проф. Каприев, „личи откритост, която на днешен и не само на днешен език се нарича толерантност. В днешно време значението на тази дума се бърка. „Толерантен“, „толерирам“ съвсем не означава, че прегръщам и целувам някого. Глаголът „tollere“ не означава нищо друго освен „търпя“, „понасям“. Когато е издаден едиктът за толерантност, той е издаден като едикт за поносимост към християнството, т. е. търпим ви и няма да ви гоним като държавни престъпници. И св. Марк Ефески тръгва за Флоренция с такава нагласа, с толерантност – не за единение на всяка цена (по-нататък виждаме, че тъкмо той е, който възпрепятства тази уния), но с отворени обятия и с желание за дебат. Защото събор без дебат вече е имало по онова време. През 1274 г. на Лионския събор трима души просто подписват един документ и го носят на византийския император Михаил VΙΙΙ. Там дебат не е имало нито за секунда... И когато на края на събора се стига до подписването на унията, голяма част от православната делегация избягва предварително в Константинопол, за да не подпише. Единствено св. Марк Ефески остава, отива лично и заявява, че няма да я подпише“. В завършващите си думи проф. Каприев каза, че тази книга „в наши дни може да се окаже един ефективен учебник за грамотно православие, към което ние всички се стремим“.
Седмицата на православната книга завърши с документалния филм Тихият ангел, посветен на живота и благотворителността на дядо Добри от с. Байлово, съвместна продукция на България, Германия и САЩ. Режисьор е Неди Джон Крос. След филма о. Василий Шаган сподели своите мисли с хората в залата: „Такива ярки примери впечатляват всички, в това число и младите хора, които жадуват за истината, за правдата. В ежедневието си ние трудно забелязваме истинските неща, не можем да се решим да изоставим нещо заради Бога. И не се радваме на живота, може би защото търсим нещо друго от него... Но и в този филм прозвуча една мисъл: че човек трябва да има някаква мисия в живота, с която да живее, която да осмисля живота му и да му дава вдъхновение, мисия, за която да полага всички усилия, независимо от възрастта си. Чудесен пример за това е героят във филма – един човек на 100 години, който живее с мисия, а не е унил и роптаещ, който живее с дълбок смисъл и е намерил в това своето призвание“.
В заключителното си слово Варненският и Великопреславски митр. Йоан благодари на всички участници, както и на хората от Духовно-просветния център „Св. архангел Михаил“, които от години съдействат за провеждането на този форум. Той припомни, че през следващата година се отбелязват две важни годишнини, свързани с бележити архиереи на Варненската епархия – 120 години от рождението на митр. Йосиф Варненски и 180 години от рождението на митр. Симеон Варненски. По този повод митрополията подготвя ново издание на трудовете на двамата видни архиереи: преводите от гръцки език на митр. Симеон на съчиненията на св. Климент Римски и трудовете на митр. Йосиф – неговите духовни размисли за Бога и човека, както и сборник с негови статии, публикувани в сп. Духовна култура. С Божията помощ те ще бъдат представени на Седмицата на православната книга през следващата 2020 г.
