На 16 септември Варненски и Великопреславски митрополит Кирил, заедно с Русенски митрополит Неофит, Тивериополски епископ Тихон и архим. Наум – Главен секретар на Св. Синод, осветиха новите стенописи в параклиса на Богословския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.
На тържеството присъстваха също така Великотърновски митрополит Григорий, Плевенски митрополит Игнатий, старвроф. ик. Нелуц Опря – свещеник в Румънската църква у нас, духовници от столицата и страната, проф. Иван Желев Димитров – директор на Дирекция „Вероизповедания“ на Министерски съвет, преподаватели в Богословския факултет, участниците в Киприановите четения, проведени след това в Аулата на БФ, студенти, служители на факултета, гости.
След освещаването митр. Кирил се обърна към гостите на тържеството с приветствени думи. Той нарече новите стенописи „академични“ и каза, че „те са необходими, за да почувстваме учението на Православната църква“. Според него те „спомагат за съединението на Небесната, тържествуващата Църква и земната – войнстващата“. „Радостта ни още по-голяма за това, че освещаването на стенописите става именно в деня, в който в Богословския факултет се провеждат Киприановите четения“, заяви митрополитът, който след това откри научния форум със свой доклад.
Деканът на факултета доц. Емил Трайчев каза, че новите стенописи в параклиса изразяват преживяванията и духовната нагласа на техния създател.
„За нас не само богословската наука, богословието като научен размисъл, имат много голямо значение, но също и тяхната експресивна страна, практическото богословие, изразено в словата, изразено в иконографията, която е една съкровищница на правослвието“ – отбеляза доц. Трайчев. И благодари на архиереите за това, че чрез тях Бог е благословил днес Богословския факултет, като ги увери, че съвременните дейци на факултета се стремят да следват заветите на св. Климент Охридски.
На освещаването присъства и художникът на стенописите Иво Ковачев.
Изписването на академичния параклис отне около шест месеца. Новите стенописи предизвикаха противоречиви коментари, преди всичко неодобрителни. „Никой аргуменитрано и с научни доводи не е обяснил защо не одобрява стенописите“ – заяви доц. Трайчев за Двери. „У нас все още липсват специалисти-иконографи, които да са и богослови. Тази специалност все още не е развита добре у нас“. Доц. Трайчев каза, че възлага големи надежди в тази насока на Православния богословски факултет във Велико Търново.
* На последната снимка: На предния ред някои от участниците в Киприановите четения – проф. Аксиния Джурова, проф. Георги Бакалов, проф. Невяна Дончева-Панайотова; зад тях са Дж. Леанца – папският нунций у нас, и художникът на стенописите Иво Ковачев.
* Собствена информация
