На 3 март, националния празник на България, Негово Светейшество Българският патриарх Неофит отслужи панихида за загиналите воини и след това благодарствен молебен по случай сто тридесет и осем години от Освобождението. В богослужението в Патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски“ взеха участие Браницки епископ Григорий – викарий на Софийския митрополит, архим. Герасим – главен секретар на Св. Синод, архим. Филип – представител на РПЦ в София, ставроф. ик. Нелуц Опря – представител на РумПЦ, ставроф. ик. Ангел Ангелов – протосингел на Софийска митрополия, столични свещеници и дякони.
Патр. Неофит подчерта евангелското измерение на Освобождението и жертвата на падналите воини. В словото си към събраните в храма той каза: „Българската православна църква винаги е гледала на тези събития, изхождайки както от светостта на родолюбивите чувства, така и от вековните истини на православната християнска вяра и духовност. И затова винаги е подчертавала не само воинския, но още и духовния подвиг на всички онези наши братя, които – в изява на безкористна и жертвена любов – отдадоха живота си за нашата свобода, добре помнейки казаното от Господ Иисус Христос, че „никой няма любов по-голяма от тая, да положи душата си за своите приятели“ (Иоан 15:13). Тъкмо този завет изпълниха всички онези руси и фини, белоруси и украинци, румънци и наши сънародници българи – знайни и незнайни наши братя по вяра, които по своя воля и с Христовото име на уста оставяха костите си по освобождаваните от тях земи и така категорично засвидетелстваха пред Бога и пред света верността си към Христовата повеля да любим един другиго така, както и Господ ни възлюби, като отдаде Себе Си за живота на света“ (Иоан 6:51).
Първойерархът на БПЦ отбеляза истинската същност на християнската свобода: „… дето е Духът Господен, там има свобода“ (2 Кор. 3:17). „Имайки тази именно свобода, всички те, укрепвани от Бога и от вярата си в Неговите обещания, положиха живота си за нашата свобода, предоставяйки ни с това възможността отново да изградим нашия живот свободен и независим от всяко чуждо поробване и от всяка зависимост“, каза Негово Светейшество.
В заключение предстоятелят на БПЦ заяви: „За вярата и за свободата – в тази именно последователност Църквата гледа на подвига на нашите освободители и затова цени толкова високо тяхната християнска и човешка жертва, защото тази жертва е не просто изпълнение на воински дълг, а жертва пред Божия олтар“.
След молебена в Патриаршеската катедрала богомолците, водени от Негово Светейшество и духовниците, се отправиха с лития към паметника на царя-освободител, където бяха поднесени венци и цветя.
По-късно Негово Светейшество и част от клириците се включиха в държавните тържества по повод сто тридесет и осмата годишнина от Освобождението на България на площада пред паметника на Незнайния воин.
