На 11 март честваме паметта на св. Софроний Врачански – виден български възрожденски духовник, просветен деец, подвижник и страдалец за вярата в Иисус Христос. Неговата памет БПЦ започна да чества през 1964 г., като празникът му е поставен в деня, когато се чества паметта и на св. Софроний, Йерусалимски патриарх. Защото след овдовяването си свещеник Стойко Владиславов (както се е казвал св. Софроний Врачански) е постриган в монашество и му дават името тъкмо на св. патриарх Софроний Йерусалимски, пострадал от първите нашествия на арабите-мохамедани в светия град Йерусалим (в 30-те години на 7 в.).
В Българската църква няма нарочно построени храмове в негова чест и памет с изключение на някои параклиси и допълнителни свети престоли в съществуващи и преди 1964 г. храмове. Паметта му богослужебно се отбелязва всяка година, но не е дори празник „със звездичка” в календара на БПЦ. Миналата година у нас се отбеляза само по светска линия 200-годишнината от блажената кончина на св. Софроний Врачански (на румънска земя). Тази година се навършват 275 години от рождението му, но датата на неговото раждане не е известна.
Вчера Българският патриарх Неофит, докато беше още в Истанбул след срещата на главите на поместните православни църкви там, беше информиран от българския консул в града, пълномощен министър Веселин Божилов, че българският поет, изселник в Турция, е превел преди десетина години известната автобиография на св. Софроний Врачански „Житие и страдания грешнаго Софрония” и тя е издадена на турски език: Osmanlı'da Bir Papaz Günahkar Sofroni'nin Çileli Hayat Hikayesi (1739-1813), Istanbul 2003 (ISBN 9789758704330). Азиз Шакир-Таш пише на български и на турски език и преподава в два истанбулски университета. Трайният му интерес към родината го кара да преведе и „Житие и страдания”, макар там да се говори достатъчно много и открито срещу издевателствата на турските управници над светителя-страдалец.
Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/9xaa6
