Св. Синод на БПЦ е взел решение Левкийският епископ Павел, бивш предстоятел на патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски“ и сега епископ "на разположение" - видимо без никакви функции, да бъде даден на църковен съд. Не е ясно още какви са конкретните обвинения срещу епископа, който скандализира вярващите в София повече от 10 години. По неофициална информация формалният повод за църковния съд е семейното положение на епископа, който факт обаче е известен на синодалните старци от години.
Първото заседание на църковния съд по делото на епископ Павел е насрочено за 26 ноември. Дотогава ще бъдат събирани данни за делата му, довели до това решение на Св. Синод. През това време епископ Павел няма да има право да извършва богослужения, да участва в митрополитските избори за катедрите в Русе и Западна Европа (когато те се насочат), отнема му се и достъпът до таванската стаичка в синодната палата, където живееше от близо 15 години.
Именно докато обитаваше това помещение преди 7-8 години в нетрезво състояние епископът подпали покрива на синодната сграда и само бързата и адекватна намеса на портиера, бивш офицер от пожарната, спаси историческата постройка от сериозен пожар.
Това е само един детайл от скандалната биография на епископ Павел след връщането му в каноническата църква през 1998 г. Той получава епископско ръкоположение при разколниците през 1992 г., като малко преди това, като архимандрит, сключва граждански брак с Бинка Димитрова, една година по-млада от него, и през май 1991 г. се ражда синът им Християн.
Светското име на духовника е Павлин Иванов Петров, роден е на 12.7.1957 г. в гр. Левски. Учи в Софийската духовна семинария до втори клас, когато е изключен за лошо поведение. По-късно завършва Духовната академия „Св. Климент Охридски“ в София. Приема монашество на 22 февруари 1986 г. Ръкоположен е за йеродякон на 11 март 1986 г., а за йеромонах на 21 май 1986 г. В архимандритско достойнство е възведен на 11 март 1989 г. Негов духовен старец е епископ Галактион (сега Старозагорски митрополит), когото младият архимандрит последва след началото на разкола и излиза от каноничната Църква.
С връщането си в лоното на БПЦ епископ Павел е поставен за предстоятел на патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски“, на който пост се прочу с непознаването на реда на св. Литургия и тесните контакти със силовите групировки и масоните. Негова снимка се появи в масонски сайтове с информация и за негова принадлежност към масонството (оттам е и снимката горе). Тогава на епископа му беше направена „забележка“. Не е ясно дали след това той е преосмислил отношението си към тази организация.
Скандалното поведение на епископа стана обект на медийни публикации, но от Св. Синод нямаше никаква реакция. В църковните среди на столицата са убедени, че именно контактите с подземния свят и влиятелни хора са направили духовника недосегаем за църковните закони и правила. През 2007 г. в нетрезво състояние епископът заплашва един от редакторите на „Църковен вестник“ и е образувана преписка, разглеждана от Св. Синод в пълен състав. Тогава синодалните старци препоръчват на епископа да се държи подобаващо, а на оплакалия се редактор – да не уронва авторитета на българските епископи, като се жалва от поведението им (!?).
Благоволението към скандалния клирик е такова, че през 2010 г. той е един от двамата избрани кандидати за Доростолски митрополит (тук).
Какво е накарало синодалните архиери именно сега да предприемат мерки срещу действията на епископа, уронващи авторитета на БПЦ, не се знае. Последното „изпълнение“ на епископ Павел е от 24 май т. г., когато без позволение от Св. Синод отиде на посещение в Рим и неочаквано за официалната делегация се присъедини към молебена в базиликата „Сан Клементе“. Тогава синодът в София беше определил да бъде представляван на тържествата В Рим от Константийския епископ Антоний, викарий на западноевропейския митрополит. За да не става скандал пред официалните лица, епископ Павел тихомълком е бил включен в молебена, но явно поведението му е минало всякакви граници. Според други църковни анализатори обаче причина за строгите, но много закъснели мерки срещу Павел се дължат на това, че сигурно е загубил благоволението на силните си покровители. През последните няколко години той страдаше от силна алкохолна зависимост, която увреди и здравето му.
Епископ Павел е една от трагичните фигури на българския църковен живот. Попаднал под влиянието на „духовен“ старец, който го отведе в разкола и напълно го дезориентира в монашеското му поприще и приоритети, той беше оставен да прави, каквото си иска, без да му се търси сметка от от Св. Синод. Дали едни по-строги мерки към поведението и служението му от страна на синодалните старци на по-ранен етап щяха да го дисциплинират и да го накарат да преосмисли отговорностите си, никой не знае. Каквото и да реши църковният съд през есента, за всички е ясно, че решението е закъсняло. А дали то ще бъде симптом за едно по-сериозно отношение към църковната дисциплина занапред или само ще е едно "отбиване на номера", зависи преди всичко от мотивите, които ще са предизвикали въпросното решение: дали те са принципни (макар и закъснели) или става дума за междуличностни конфликти и загуба на благоволение от страна на "покривалите" го досега. Показателен е фактът, че в синодалната администрация има още служители на отговорни постове, които безобразничат и скандализират вярващите – какъвто е архим. Дионисий, завеждащ Богослужебния отдел на Св. Синод, но към него не са повдигнати досега никакви църковни обвинения.
Още по темата: Читатели: Биографията на еп. Павел в „Двери” е едностранчива
