Бившите разколнически еп. Амвросий и Павел са избрани за кандидат-митрополити в Силистра (обновено)

Браницки епископ Амвросий (Александър Александров Парашкевов)
Роден е на 9.6.1942 г. в гр. Свищов. Завършил е инженерно образование. Приема монашество на 13.8.1983 г. във Видинска епархия по време на покойния митрополит Филарет. Ръкоположен е за йеродякон на 19.10.1983 г., а за йеромонах – на 15.8.1984 г. Междувременно завършва Духовната академия. Бил е игумен на Лопушанския манастир. Възведен е в архимандритско достойнство на 29.6.1989 г.

На Всеправославния събор в София през 1998 г. хиротонията му е призната “по крайно снизхождение” и е приет в единството на Българската православна църква с титлата Браницки епископ. Бил е викарий на Видинския митрополит, като същевременно (от 1998 г. до 2004 г.) е изпълнявал и длъжността игумен на Клисурския манастир, успява да го ремонтира и стабилизира финансово. Назначен е за викарий на Врачанския митрополит, но според запознати не е стъпил въобще в онази епархия. През последните години имал сериозни здравословни проблеми и живее в Монтана. С благословението на Видинския митрополит Дометиан извършва богослужения в епархията му. Включен е в списъка, понеже не си е направил писмен отвод пред Св. Синод.
Левкийски епископ Павел (Павлин Иванов Петров) 

Роден е на 12.7.1957 г. в гр. Левски. Учи в Софийската духовна семинария до втори клас, когато е изключен за слаб успех и лошо поведение. По-късно завършва Духовната академия “Св. Климент Охридски” в София. Приема монашество на 22.2.1986 г. Ръкоположен е за йеродякон на 11.3.1986 г., а за йеромонах - на 21.5.1986 г. В архимандритско достойнство е възведен на 11.3.1989 г.

Заемал е длъжностите протосингел на Врачанска митрополия, ефимерий на Софийската духовна семинария, игумен на Черепишкия манастир и за кратко – протосингел на Старозагорска митрополия, но никъде не се е задържал задълго.

След началото на разкола последва своя духовен старец епископ Галактион (сега Старозагорски митрополит)  и излиза от лоното на каноничната Църква. На 20.12.1992 г. е хиротонисан за епископ от разколническите владици. По решение на Всеправославния събор, проведен в София на 30.9. и 1.10.1998 г. за преодоляване на разкола в БПЦ, “по крайно снизхождение” хиротонията му е призната и епископ Павел е приет в единството на Българската православна църква с титлата Левкийски епископ. За кратко е предстоятел на Патриаршеската катедрала “Св. Александър Невски”.
Пращан на различни служения, но никъде не се е застоял. Не изпълнява никаква конкретна дейност в БПЦ, но получава заплата. Има близки отношения с една от масонските ложи в България (за официална информация относно еп. Павел от сайта на масоните - вижте тук). Има обвинения срещу него за нравствени и канонически простъпки (включително брак след приемане на свещен сан; а епископите по канон задължително трябва да са от безбрачните духовници), но няма решение за наказание от Св. Синод. Последното вероятно е било причината все пак да го включат в списъка на “достоизбираемите”.