Утре, на 4 януари, ще се навърши една дълга, тъжна и мъчителна за близките, приятелите и духовните чеда година от кончината на добрия Божи служител - протойерей Петър Русенов Кацарски, свещеник в храм "Св. Димитър", град Хасково. След скръбната вест от миналата година в нашия портал Двери.бг се написаха много съболезнования за покойния, като едно определение за работата му като свещеник се повтаряше най-често – всеотдайност.
Ето какво написа тогава една читателка: „Той беше един изключителен човек, умен, ерудиран и най-вече човеколюбив. Умееше да приобщи всеки, да поговори с всеки, да даде разумен съвет. Винаги намираше време и за първите, и за последните. Цяло удоволствие беше общуването с него. Той четеше, колекционираше книги от началото на миналия век, интересуваше се от всичко. В София такива свещеници няма... В моята памет той ще остане отец…, не просто служител на Църквата, а служител на хората. Пример за много свещеници. Не искам да бъда разбрана погрешно, но според мене Църквата е за хората, а не обратното. И когато такива като мене срещнат подобни хора, изпитват възхищение, разбират, че Църквата е жива, а вярата - истинска.”Той си отиде. Остави добрия пример. Нека го следваме, а за отец Петър да се помолим Бог да упокои душата му в селенията на праведните.
Биографични бележки за прот. Петър Кацарски:
Отец Петър Русенов Кацарски е роден на 5 април 1963 г. в с. Зелениково, общ. Брезово, Пловдивско. Коренът на рода е от с. Розовец в същата община. Завършва средно техническо образование в гр. Пловдив. През 1985 г. се оженва за Любка, свещеническа дъщеря, от чийто баща младият Петър открива вярата и ревностно я последва, като решава да й посвети живота и дните си. Така той решава, че ще бъде свещеник. За него служението Богу не се превръща в служба, а си остава служение до самия му край. Ръкоположен е от Пловдивския митрополит Арсений на 27 май 1987 г. в девическия манастир "Свети Спас" в гр. Сопот. Въдворен е като енорийски свещеник в с. Ябълково, Хасковско, на 15 юни 1987 г. Записва Духовната академия „Св. Климент Охридски” и завършва висше богословско образование през 1992 г., когато академията отново е богословски факултет към Софийския университет "Св. Климент Охридски”. През 1995 г. за заслуги като добър пастир получава отличието „протойерей”. От 1 януари 2001 г. митрополит Арсений го премества в църквата „Св. Димитър”, гр. Хасково, с голямата задача да се заеме с проблемите на този храм, да върне хората в него и да въведе нормален ред на всичко. И слава Богу, той успява. Оправдава даденото му доверие.
Отец Петър Русенов Кацарски е роден на 5 април 1963 г. в с. Зелениково, общ. Брезово, Пловдивско. Коренът на рода е от с. Розовец в същата община. Завършва средно техническо образование в гр. Пловдив. През 1985 г. се оженва за Любка, свещеническа дъщеря, от чийто баща младият Петър открива вярата и ревностно я последва, като решава да й посвети живота и дните си. Така той решава, че ще бъде свещеник. За него служението Богу не се превръща в служба, а си остава служение до самия му край. Ръкоположен е от Пловдивския митрополит Арсений на 27 май 1987 г. в девическия манастир "Свети Спас" в гр. Сопот. Въдворен е като енорийски свещеник в с. Ябълково, Хасковско, на 15 юни 1987 г. Записва Духовната академия „Св. Климент Охридски” и завършва висше богословско образование през 1992 г., когато академията отново е богословски факултет към Софийския университет "Св. Климент Охридски”. През 1995 г. за заслуги като добър пастир получава отличието „протойерей”. От 1 януари 2001 г. митрополит Арсений го премества в църквата „Св. Димитър”, гр. Хасково, с голямата задача да се заеме с проблемите на този храм, да върне хората в него и да въведе нормален ред на всичко. И слава Богу, той успява. Оправдава даденото му доверие.
Покойният отец Петър Кацарски беше един невероятен човек. Умееше да се сближава с хората, да разговаря с тях за всичко, беше като една ходеща библиотека, нямаше нещо, което да го попитат и той да не може да отговори, беше съпричастен и с хорските неволи, винаги намираше начин да помогне, дори понякога и дума само беше достатъчна да накара човек с болка да се усмихне. И хората го обичаха, вярваха му безрезервно и досега жалеят за загубата. Защото винаги е много важно да има свещеник като него, при когото да отидат с надежда и доверие. В храм "Св. Димитър" много хора се върнаха към Бога благодарение на него. Той имаше усет за всеки един човек, верен подход към всеки, беше в храма от сутрин до вечер, не веднъж той е заключвал вечер храма. Всеки човек, на когото е трябвал, винаги можеше да го намери там. Храмът и служението Богу бяха неговият земен път и живот.
