70-годишна жена гради църква в поморийското село Порой. Благодарение на ентусиазма й, заразил и съседите, основите на храма са вдигнати, но липса на пари спира строежа му. Баба Кера Ямакиева не губи надежда църквата да бъде готова за храмовия празник - Димитровден. През годините селото сменяло местата си четири пъти. Последният - преди век. Тогава и църквата останала далече, в подножието. Все по-рядко местните ходели да се черкуват, а през комунизма храмът рухнал съвсем.
"Започна да се руши, иманяри започнаха да копаят, да търсят пари, разбиха всичко... разбиха я, останаха две-три стени само", разказа Бойчо Георгиев, жител на с. Порой.Оттогава едно ръждясало желязо служи за камбана. Въпреки че издава звук като от камбана, баба Кера мечтае в селото да има истински храм, където да запали свещ и да се помоли."Вечер като легна и се пробудя, като че ли някой ми казва: „Трябва да направиш в село църква!" Реших и започнах", сподели Кера Ямакиева.
Много от местните хора се отзовават и с лични средства и дарения успяват да вдигнат основите на храма. Ентусиазмът на възрастната жена е заразителен. Увлича и други, които приемат мисията като лична. Селото е със смесено население - българи и мюсюлмани. Джамия има, изградена преди три години. Но вече седма година баба Кера и съмишлениците й не успяват да довършат църквата, защото парите не стигат.
"Една молитва да дойде попа да пее, само камбанния звън да чуваме на празници". Дори и да не дойде днес свещеник, ще си отворим, ще си запалим по една свещ, ще си прочетем някоя духовна книжка - душата ти се успокоява", допълни Кера Ямакиева.
В двора, под сянката на вековните борове, баба Кера мечтае църквата да е готова за Димитровден и да ги надживее. Не е изгубила надежда, че безпаричното време не е бездуховно.
