Слава на „Господи, воззвах“:
Слaва, глас 2:
Ра́достно к торжеству́ богому́дрыя му́ченицы Екатери́ны стеце́мся, о мучениколю́бцы! И ту́ю похвала́ми, я́ко цве́ты, увязе́м, ра́дуйся, вопию́ще ей, я́же лжи́вых ри́торов свирепоу́стие обличи́вши, я́ко ненаказа́ния испо́лненных, и ты́я к ве́ре Боже́ственней руково́дствовавши. Ра́дуйся, я́же те́ло многоплете́нным му́кам вда́вши любве́ ра́ди Творца́ твоего́, и не низложи́вшися, я́ко отрокови́ца неги́блема. Ра́дуйся, я́же го́рняя пребыва́лища, возме́здие боле́зней насле́довавши, и сла́вы ве́чныя наслажда́ешися. Ея́же жела́юще, песнопе́вцы твои́, наде́жды да не отпаде́м.
Χαρμονικῶς τῇ πανηγύρει, τῆς θεοσόφου Μάρτυρος Αἰκατερίνης, συνδράμωμεν ὦ φιλομάρτυρες, καὶ ταύτην τοῖς ἐπαίνοις, ὡς ἄνθεσι καταστέψωμεν· Χαίροις βοῶντες αὐτῇ, ἡ τῶν φληνάφων Ῥητόρων, τὴν θρασυστομίαν ἐλέγξασα, ὡς ἀπαιδευσίας ἀνάπλεων, καὶ τούτους πρὸς πίστιν θείαν χειραγωγήσασα· Χαίροις ἡ τὸ σῶμα πολυπλόκοις βασάνοις ἐκδοῦσα, δι' ἀγάπην τοῦ Ποιητοῦ σου, καὶ μὴ καταβληθεῖσα, ὡς ἄκμων ἀνάλωτος· Χαίροις ἡ ταῖς ἄνω μοναῖς, ἀντάξια τῶν πόνων εἰσοικισθεῖσα, καὶ δόξης αἰωνίου κατατρυφήσασα, ἧς ἐφιέμενοι οἱ ὑμνῳδοί σου, τῆς ἐλπίδος μὴ ἐκπέσοιμεν.
Почитатели на мъчениците, нека радостно се съберем на празника на мъдрата в Бога мъченица Екатерина и да я увенчаем с похвали като с цветя, като й пеем: радвай се, защото изобличи свирепите слова на лъжливите оратори, които бяха пълни с безумия, и ги доведе до вярата в Бога! Радвай се, защото предаде тялото си на всякакви мъчения заради любовта си към твоя Творец и като твърд кремък не се пречупи! Радвай се, защото наследи небесните жилища, достойна награда за твоите мъки, и се наслаждаваш във вечната слава, та и ние, които те възпяваме, да не се лишим от нея според надеждата си.
От утринната, първи седален на света Екатерина, глас 8.
Подобен: Прему́дрости и Сло́ва:
Крове́й твои́х струя́ми, му́ченице Христо́ва, пото́ки благоче́стия вы́ну содева́еши прехва́льная, одожде́нием же благода́тным слове́сныя ни́вы напая́ющи, благода́тию в них прозяба́еши кла́сы ве́ры. Те́мже пресла́вно и по сме́рти яви́лася еси́, точа́щи живо́т муче́ния ра́ди, страстоно́сице прехва́льная Екатери́но, моли́ Христа́ Бо́га согреше́ний оставле́ние дарова́ти пра́зднующим любо́вию святу́ю па́мять твою́.
Струите на твоята кръв, многовъзхвалявана мъченице Христова, винаги правиш потоци на благочестието, а с благодатната влага напояваш словесните ниви, като в тях чрез благодатта израстват класовете на вярата. Затова заради мъченията и след смъртта чудно си се показала извор на живот, прехвална мъченице Екатерино; моли Христос Бог да дарува прошка на греховете на празнуващите с любов твоя свята памет.
Превод: свещ. Траян Горанов, Великобритания
Бел. ред.: Текстът на този седален се различава от службата в минея, в която предимство се дава на попразненството на Въведение Богородично.
