С известно закъснение днес беше обявено на медиите решението на Св. Синод на Българската православна църква от 27 септември т. г. да се приемат като членове на Църковнонародния събор избраните от Западно- и Средноевропейската епархия делегати за събора. Това са:
Свещенослужители – членове на Църковния събор: 1. Архимандрит Йоан Желков, Виена. 2. Ст. ик. Юлиян Ангелов, Берлин. 3. Ст. ик. Любомир Леонтинов, Берлин. Техни подгласници: 1. Архимандрит Емилиян Боцановски, Париж. 2. Ст. ик. Симеон Илиев, Лондон. 3. Прот. Гоце Христов, Лисабон. Мирски лица – членове на Църковния събор: 1. Найден Големанов, Мюнхен. 2. Ася Теодосиева, Берлин. 3. Христо Беров, Берлин. И техни подгласници: 1. Емил Зарков, Лондон. 2. Мария Щурм, Хамбург. 3. Слава Янкова, Хамбург.Самият избор в епархията закъсня заради неуредиците, свързани с противоречиви решения на синода от последните години за „уволнението” на митрополит Симеон, за назначаването на управляващия Старозагорски Галактион, после за отмяната на синодния акт и за възстановяването на митр. Симеон като каноничен архиерей на тази епархия. Постепенно се признаха различни органи на епархийско управление, а дойде ред и на епархийските представители в църковнонародния събор, който занапред ще се нарича „църковен събор”.
С това последно одобрение от страна на Св. Синод на
БПЦ-БП Деветият епархийски събор на Западно- и Средноевропейската епархия е
окончателно уставно, канонично и законово одобрен, потвърден и влиза като един
от значителните жалони в историята на Епархийската църква на тази епархия поради своята важност и
значение, както и поради факта, че
преди приемането на Устава на БПЦ
от 2009 г. Западно- и Средноевропейската епархия не фигурираше в предхождащия
го УБПЦ от 1950 г. Затова не беше
възможно участие на делегати от ЗСеЕ,
от квотата на изборните такива, като членове на Шестия църковно-народен събор,
проведен през 2008 г. в Рилския манастир.
Радостен е фактът, че за пръв път в историята на
Епархийската църква в Западна- и Средна Европа се провеждат избори за делегати
на Църковен събор на БПЦ, които са безспорно и окончателно потвърдени и
одобрени от Св. Синод и по този начин освен затвърждаването на каноничното единство
между епархията в разсеяние (диаспора) и останалите
епархии в границите
на нашата родина, а и по други континенти ще
се даде за пръв път възможност за едно пълноценно участие в Църковния събор на
избрани представители, излъчени от Епархийския събор, които са в
смисъла на съборността на цялата Българска
църква.
По този начин, макар и след дълги и понякога трудни
години на оцеляване, дълготърпение и надежда, Западно- и Средноевропейската
епархия е пълноправно,
пълноценно и окончателно безспорна,
неотделима и в пълнота единна част от майката-църква
БПЦ. Затова е представена с изборни
делегати във върховния
законодателен орган на Църквата ни.
В този смисъл категорично се изпълнява Божият промисъл и волята на Св. Синод на
Българската правослвна църква - Българска патриаршия, засвидетелствана в
Решение №189/1.3.2011 г., с което за пореден път
безспорно се удостоверяват пълните и неотменими канонически,
уставни и законови права на Негово Високопреосвещенство Западно- и
Средноевропейския митрополит Симеон като епархийски архиерей, комуто принадлежи
пълната йерархическа власт на каноничната територия на Западно- и Средноевропейската
епархия.
На снимката: митрополитът на Западноевропейска епархия Симеон и неговият викарий епископ Антоний
На снимката: митрополитът на Западноевропейска епархия Симеон и неговият викарий епископ Антоний
