„Преди да те образувам в утробата, Аз те познах, и преди да излезеш от утробата, осветих те” (Йер. 1:5).
„Господ ме повика още от утроба, от майчина Ми утроба нарече името Ми… [Бог] още от утробата Ме направи Свой раб, за да обърна към Него Якова, и да събере при Него Израил…” (Ис. 49:1, 5)
В нашата родна българска реалност ставаме свидетели на все по-потребителско и обезличено отношение към човешката личност. Повдигането на характерните за постмодерността въпроси за легализирането на евтаназията, еднополовите бракове, на проституцията говорят за едно патологично, безчувствено отношение към отделната личност. А що се отнася до приетия на първо четене „Закон за сурогатното майчинство”, това говори, че съществува реална опасност тайнството на зачеването, износването и раждането на човешката личност да се профанизира до процес на износване на плод, който поръчваме и ни се доставя след девет месеца. Чрез този начин на мислене ние подчиняваме майчината утроба на консуматорския начин на живот, чиято главна цел е потреблението както на материални, така и на духовни продукти. Приемането на този закон говори, че в нашата социално слаба държава все още остават неразпознаваеми проблемите на изоставените деца с увреждания и децата без родители, които жадуват да си имат майка и татко. Нека законодателите ни да изработят и приложат закони, които да стимулират бездетните двойки да осиновяват такива деца, а не тези семейства да бъдат нещастни поради бъдещите проблеми на евентуалното сурогатно майчинство. Нека сега си зададем и някои въпроси.
Какво ще стане, ако сурогатната майка умре по време на бременността, по време на раждането или от усложнения след него? Какви ще са последиците за нейните собствени деца и за съпруга й? Кандидат-майката ще осинови ли тези деца, дали ще може със закон да бъде заставена да ги обича и да се грижи за тях? Какви ще са последствията за съпруга на тази починала сурогатна майка? А дори и да роди такова дете, статистиката в САЩ показва, че 50% от сурогатните майки след раждането се разделят със съпруга си. Какво ще стане, ако детето се роди с увреждания? Дали „клиентите” на детето ще са доволни, ако „стоката” им се окаже дефектна? Дали биха осиновили такова дете или равнодушно биха го оставили на сурогатната майка? Нека да бъдем наясно, че и при най-малкото съмнение за генетично заболяване или малформация детето ще бъде абортирано. Какво ще стане, ако сурогатната майка иска да задържи роденото от нея дете, понеже го чувства "плът от плътта си и кръв от кръвта си"? Бихме попитали и за какво е това посещение при психиатър (предвидено в закона) на сурогатната майка след раждането, за да се успокои, че е продала или подарила детето си ли? Какво ще стане, ако по време на пубертета детето избере сурогатната майка за своя истинска майка? Съпругът на сурогатната майка би ли обичал дете, на което той не е истински баща? Това са малка част от много и все неизбежни въпроси!!!
Църквата винаги е длъжна да възвестява Истината. Тя не забранява, не нарушава свободата на отделната личност, а предпазва човека от грешки и тежките им последствия. Заради това клириците на Църквата днес трябва да бъдат много внимателни при изказванията си относно въпроса за сурогатното майчинство. Всяко заклеймяване и анатемосване, на което ставахме свидетели при повдигането на болезнени въпроси за обществото, не допринасят за решаване на проблемите. Нужен е конструктивен диалог и мъдри изказвания на хора, които са запознати с проблема и имат вярата да отстояват Истината. Вярвам, че политиците, желаещи да се приеме закона за сурогатните майки, са добронамерени и искат да помогнат на хората с репродуктивни проблеми, но нека да се разгледа въпросът както от медицинска, етична, социална гледна точка, така и от богословска, която в никакъв случай не е консервативно некомпетентна, а един различен и по-цялостен поглед върху антропологията, върху дефиницията какво е човешката личност и комуникацията на тази личност с другите.
