Юридическият отдел на Украинската православна църква (УПЦ) публикува подробен коментар за последните законопроекти във Върховната рада на Украйна, които описва като „насочени към нарушаване на правата на вярващите и религиозните организации на УПЦ“.
Става дума за четири законопроекта, които бяха разгледани на 9 декември т. г. от Комисията по хуманитарна и информационна политика и бяха вписани в регистъра под номера 7403, 8012, 8221 и 8262.
В тези законопроекти не се споменава изрично, че именно Украинската православна църква попада в обхвата и ограниченията на тези законопроекти. Въпреки това от УПЦ смятат, че „от съдържанието на някои от тези проектозакони и обяснителните бележки към тях можем да заключим, че тези законодателни инициативи са насочени предимно към религиозните организации на УПЦ. Това ясно се вижда от публичната позиция на авторите на тези законопроекти“.
Наистина самите закони не споменават пряко УПЦ, а предлагат различни ограничения по отношение на „религиозни организации, чийто ръководен център се намира в държавата, която е извършила военна агресия срещу Украйна и / или временно е окупирала част от територията на Украйна“. Ясно е, че подобни формулировки визират УПЦ, въпреки че тя е юридически отделена от РПЦ, а в обяснителните бележки вече е посочено пряко срещу кого са насочени. Така авторът на една от тях нарича УПЦ „Руската православна църква в Украйна (преди това – Украинската православна църква на Московската патриаршия, чийто ръководен център се намира на територията на държавата-окупатор). И това въпреки факта, че това име не отговаря на официалното регистрирано име на УПЦ нито сега, нито преди.
Какви са тези ограничения и как те застрашават УПЦ?
1. Лишаване на УПЦ от данъчни облекчения
Проектозакон №7403 предлага да се отнеме на гореспоменатите религиозни организации статута на организации с нестопанска цел, освободени от данъци. Според критиците на законопроекта това би поставило структурите на УПЦ в неравностойно положение спрямо другите религиозни организации и по този начин би бил нарушен принципът на равнопоставеност на религиозните организации.
2. Прехвърляне на Почаевската лавра „Успение Богородично“ и на Киево-Печерската лавра към Православната църква на Украйна.
Съгласно проектозакон № 8012 се предлага да се приеме постановление на Кабинета на министрите на Украйна с изискване да се реши въпросът за прехвърлянето на споменатите лаври за безвъзмездно ползване от Православната църква на Украйна.
Авторите на проектозакона обосновават това искане не само с обвинения към УПЦ за връзки с „държавата-агресор“, а и с нарушаването от страна на УПЦ на ч. 3 от чл. 17 от Закона на Украйна „За свободата на съвестта“, според който религиозна сграда, принадлежаща на държавата (какъвто е статутът на двете лаври), може да бъде предоставена за взаимно или ротационно ползване от различни юрисдикции, докато УПЦ има монополно ползване на двете главни лаври, а митр. Онуфрий лично забранява свещенослужения в храмовете на лаврите от други православни юрисдикции.
Критиката от правния отдел на УПЦ по отношение на този законопроект едва ли може да се нарече основателна. Те казват, че „в този случай тази разпоредба не важи, тъй като Почаевският манастир и Киево-Печерската лавра са законно правовладение на Украинската православна църква от много десетилетия. И е незаконосъобразно това право да се оставя само по искане на Върховната рада на Украйна в полза на друга религиозна организация". Общо взето този аргумент звучи така: седя тук от дълго време, значи това е законното ми място. Тази логика обаче може да звучи и така: стоял си дълго, нека постои и друг.
Другият аргумент по този казус също не издържа на критика: те казват, че религиозните организации на ПЦУ „не са имали статут на юридическо лице до началото на 2019 г. и следователно не могат да претендират за църковни имоти, формирани преди съществуването им, и особено да претендират за имоти на религиозни организации без потвърждение на юридическия факт на правоприемството“. Юристите на УПЦ смятат, че ПЦУ не е правоприемник на църковната собственост – нито на тази, която е собственост на религиозни организации, нито на тази, която е била национализирана по времето на Съветския съюз. В този случай обаче не става въпрос за църковна собственост. И двете лаври, както вече беше казано, са собственост на държавата и са предоставени за ползване от религиозни организации и няма причина да се претендира за монопол върху това ползване. Не би ли било по-добре за УПЦ, вместо да води нещата до пълно отнемане на правото им на ползване, да не възпрепятства прилагането на разпоредбите на действащия закон и да се съгласи на общо или ротационно ползване на лавровите сгради?
3. Промени в процедурата за правно преподчинение на религиозните общности
Според юристите на УПЦ, проектозакон № 8262 „За изменение на някои законодателни актове на Украйна с цел подобряване на правното регулиране на религиозните организации“ има за цел „значително да опрости процедурата за промяна на подчинението, според която през последните четири години под прикритието на преминаване се извършваше незаконно изземване и незаконно превземане на храмове“.
Пример е въвеждането на изискването решението за промяна на подчинението (на религиозната организация) да се взема с мнозинство от най-малко две трети от присъстващите членове на общото събрание на религиозната общност, а не от общия брой на членовете на общото събрание на религиозната общност, както е сега, което според коментаторите „нарушава правата на останалите членове на религиозната общност, тъй като броят на присъстващите по време на гласуването членове може да бъде много по-малък от общия брой на членовете на религиозната общност“.
4. Монополът върху думата „православен“ и заплахата от пълна забрана на УПЦ
Проектозаконът „За гарантиране на укрепването на националната сигурност в сферата на свободата на съвестта и дейността на религиозните организации“ (№ 8221) предвижда най-сериозни ограничения за УПЦ, стигащи до пълна забрана. Първата част на законопроекта създава впечатление за „закон за ПЦУ“, тъй като всъщност обявява специален държавен статут на ПЦУ. В преамбюла на законопроекта се описва историята на създаването на ПЦУ с прякото застъпничество и участие на държавата, а в чл. 1, който се нарича „Православната църква на Украйна“, се провъзгласява следното:
„Православната църква на Украйна (ПЦУ) се състои от религиозни организации с юридически статут в съответствие с разпоредбите на Конституцията и законите на Украйна, сътрудничи с държавните органи в рамките на държавното и каноничното църковно законодателство в служба на църковното единство, защитата на религиозната свобода, както и по други въпроси от общ интерес“.
Следва една одиозна разпоредба, която досега е била известна само в диктаторска Беларус, но се създава впечатлението, че авторите на проекта за демократична Украйна са я заимствали оттам. Както е известно, Беларус отдавна е предоставила на Беларуската православна църква изключителното право на интелектуална колективна собственост върху думата „православен“, името „Беларуска православна църква“ и изображението на кръста на Евфросиния Полоцка. В Украйна авторите на проектозакона предлагат да се осигури подобно право за изключителна употреба на думите и наименованията „православен“, „православна“ и т. н. на ПЦУ. Ако законът бъде приет, православни ще се наричат само организациите, принадлежащи към ПЦУ, и тези, на които тя ще позволи това.
Очевидната абсурдност и несъответствие с нормите на международното право и Конституцията на Украйна, която прокламира светския характер на държавата и равенството на всички религии пред закона, в тази част на законопроекта е толкова очевидна, че прави шансовете за приемането му много малко вероятни.
В друга част на проектозакона се забранява „дейността на чуждестранни религиозни организации, които, според проектозакона, включват Руската православна църква и всички религиозни организации (сдружения), които пряко или като част от друга религиозна организация (сдружение) са част от структурата на Руската православна църква, както и религиозни центрове (отдели), които са част от или признават под каквато и да е форма подчинение по канонични, организационни и други въпроси на Руската православна църква“.
Както виждаме, тук не се споменава пряко името на УПЦ, но, както отбелязват юристите на УПЦ, „остава неясно как, кой и по какви критерии ще определя принадлежността към чуждестранни религиозни организации. Подобна правна несигурност дава възможност за произволно и дискреционно прилагане на тази норма, което ще доведе до нарушаване на правото на свобода на религията“.
Коментаторите отбелязват, че ограничаването на фундаменталното право на свобода на вероизповеданието само поради съображения за защита на националната сигурност не е оправдано.
Обръща се внимание на факта, че „националното законодателство на Украйна съдържа набор от правни инструменти за защита на националната сигурност и има възможност да се търси юридическа отговорност за действия, насочени към нарушаване на националните интереси, териториалната цялост, държавната сигурност и суверенитета на Украйна, без да се нарушават границите на правната намеса на държавата в сферата на дейността на религиозните организации“.
Тъй като обвиненията срещу УПЦ се основават главно на факти за престъпна дейност на отделни духовници и енориаши, коментаторите заявяват, че това „не може да бъде причина за прекратяване на дейността на цялата религиозна организация, тъй като по този начин се нарушават правата на други членове на религиозната общност“.
В резултат от това коментаторите заключават, че проектозаконите не са в съответствие с международното право и конституцията на Украйна. Освен това някои от проектозаконите вече са получили неодобрение от Научно-експертния отдел на Върховната рада на Украйна. Въз основа на всичко гореизложено коментаторите призовават тези законопроекти да бъдат извадени от дневния ред на Върховната рада и да не бъдат подлагани на гласуване.
Въпреки това в УПЦ и сред нейните поддръжници продължава да съществува напрежение във връзка с факта, че предложените проектозакони се появиха в контекста на активно развиваща се кампания срещу УПЦ. Нов тласък на тези процеси даде указът на президента Володимир Зеленски, с който той приведе в действие решението на Съвета за национална сигурност и отбрана от 1 декември „За някои аспекти от дейността на религиозните организации в Украйна и прилагането на лични специални икономически и други ограничителни мерки (санкции)“, в съответствие с което се предвижда забрана на дейността в Украйна на религиозни организации, свързани с центровете на влияние в Русия. В резултат от това се появиха опасения, че тези мерки означават забрана на УПЦ.
Богословът и изследовател на религията Андрей Шишков обаче смята, че тези опасения са преждевременни, защото „забраната на УПЦ и закриването на всички енории неминуемо ще доведе до голямо напрежение в обществото, ако не и до обществен разкол, което е много опасно за страната, защитаваща се от военна агресия. Освен това той изтъква, че огромното мнозинство от свещениците и миряните в УПЦ са патриотично настроени и само един процент от клира на Украинската православна църква е заподозрян в сътрудничество с държавата агресор, което позволява на властите да действат целенасочено и да налагат санкции срещу конкретни общности и личности, без да разпростират ограничителните мерки върху цялата организация, както предлагат коментаторите от правния отдел на УПЦ“.
Православната изследователка Наталия Василевич е оптимистично настроена за ситуацията, като се позовава на факта, че в изявлението на Володимир Зеленски във връзка с подписания указ „в началото е заявено желанието да се следват нормите на международното право, което в областта на свободата на съвестта защитава доста добре правата на лицата и организациите“.
И двамата изследователи признават, че мерките, предприети от президента, са оправдани, тъй като властите не са могли да пренебрегнат редица скандали и факти, които показват сътрудничеството на някои представители на духовенството на УПЦ с агресора и като цяло в нейните редици „има доста голям брой хора, които наистина работят за интересите на Русия, стоят на страната на агресора и разпространяват наратива на агресора“. Можем само да се надяваме, че тези мерки ще бъдат балансирани и няма да доведат до крайно напрежение в религиозната сфера на Украйна, което би било само в полза на агресора и неговата пропаганда.
