Деветима епархийски митрополити нямат право да узурпират законодателната власт на събора – чл. 8 от Устава на БПЦ-БП.
В сайтове е публикувана нова редакция на „Синодална наредба относно избирането на епархийските митрополити“. Няма да повтарям вече изложени доводи и основания. Тук ще отбележа само следното:
Съгласно чл. 8 от Устава на БПЦ-БП „Законодателната власт в Българската православна църква – Българска Патриаршия се упражнява от Църковния събор, който се състои от архиереите и от избрани по реда на този Устав клирици и миряни“. Затова, в съответствие с основополагащата доктрина и Закона за нормативните актове, нормите на Устава на БПЦ-БП представляват ПЪРВИЧНИ ПРАВНИ НОРМИ.
Издадената наредба на основание чл. 58, т. 12 от Устава е ВТОРИЧНА НОРМА, която произтича от Устава и трябва да бъде в съгласие с ГЛАВА СЕДМА, РАЗДЕЛ ВТОРИ И ГЛАВА ОСМА ОТ УСТАВА НА БПЦ-БП, затова трябва да не противоречи на Устава, нито пък да се произнася по вече уредени от Устава въпроси по начин, който е различен от приетия в Устава.
Наредбата е временен правен инструмент, който се използва за решаване на конкретен въпрос между две сесии на Църковния събор. Ето защо въпросната Наредба няма право да отнема правомощията на Църковния събор, който е висшият законодателен орган на БПЦ-БП. Позоваване на аргумента за прилагане на „канони“ следва да бъде решавано при спазване на изискванията на законно установените църковни органи в Православна църква и то по каноничен и уставен начин, а не чрез суспендиране на Устава.
Ето защо „Синодалната наредба относно избирането на епархийските митрополити“ може да се оцени само като ПРЕДЛОЖЕНИЕ, ПРОЕКТ за изменение на Устава на БПЦ-БП.
С приемане на въпросната наредба деветимата епархийски митрополита отричат съборността на Църквата, като въвеждат и налагат извънреден синодален режим на управление, който сам по себе си е противоречие с Устава и, като противоуставен, е неконичен.
* Авторът на този текст – Иван Минев – е известен български юрист с голяма практика и опит, участвал е и в работата на Шестия църковен събор като член на бюрото му, когато беше изработен и приет сегашният устав на БПЦ-БП.
