С една алабастрена кутия с две от общо четиринадесет брънки от веригата на апостола на народите св. Павел ще се върне от Ватикана Атинският архиепископ Христодул в събота сутринта. Предаването на кутията ще стане на специална церемония в църквата „Св. апостол Павел“, която е извън стените на (древния) Рим (лат.: extra muros) и ще бъде предадена от францисканските монаси, които я съхраняват. Разбира се, реликвата се ползва с голяма почит в Римокатолическата църква, въпреки съмненията около нейната автентичност, които периодично се надигат както сред учените, така и в лоното на Църквата. Близки сътрудници на архиеп. Христодул нарекоха частите от веригата скъпоценен дар от Римския папа, който отсега нататък ще бъде съхраняван в Атинската митрополия.
Визитата на архиеп. Христодул започва в сряда сутринта и ще продължи три дни. Архиепископът и придружаващите го митрополити ще имат среща с папата, ще подпишат общо изявление и след това ще посетят църквите „Св. апостол Петър“ и „Св. апостол Павел“.
Обратът
Посещението на предстоятеля на Църквата на Гърция във Ватикана се оценява като поврат в продължилата десетилетия политика на църквата към св. Престол в Рим. Риторичният въпрос на архиеп. Серафим (Тикас; 1973-1998 г.) – „Нима Ватиканът е Църква?“, който той зададе през 90-е години, се оценяваше от редица богослови като израз на непознаване на фактите и враждебност към римокатолиците. Показателна е реакцията на Църквата на Гърция, когато през 70-е правителството на Константинос Караманлис реши да отвори представителство на Ватикана, нунциатура, в страната. Тогава Свещеният Синод заяви: „Св. Синод изразява дълбокото си безпокойство от размяната на посланници между гръцката държава и Ватикана и от последиците, които това би имало за гръцкия народ. Заявяваме решението си да запазим духовното си попечителство върху гръцкия народ и прехвърляме отговорността за евентуалните последици от този акт върху гръцката държава, като едновременно изповядваме, че признаването на папската църква за държава със светска власт на земята е богословски и църковно недопустимо“.
Остра беше реакцията на Църквата на Гърция и когато патр. Атинагор реши през 1964 г. да се срещне в Йерусалим с Римския папа Павел Шести. Тогавашният архиеп. Хризостом (Хаджиставрос, до 1967 г.) забрани на митрополитите в т. нар. Нови земи (в Северна Гърция) да придружават Вселенския патриарх. Въпреки забраната, тогавашният митрополит на Верия Калиник придружи патриарха, но останалите поканени да участват в срещата митрополити се дистанцираха.
Показателно за силата на отрицателната реакция срещу Атинагор са следните думи на архиеп. Хризостом: „Църквата на Гърция няма отрицателно отношение към това да се изследва сближаването на Изтока и Запада, както лукаво твърдят зловерните латиномъдруващи. Това обсъждане обаче трябва да бъде съгласно ad hoc спазването на свещените канони и решението на всеправославен събор на епископите, а не по пътя на прибързани стъпки, целувки и други смешни прояви към Вечния град, още повече след като отлъчването на патр. Михаил Керуларий и на цялата Православна църква все още лежи върху престола на светия Храм на Божията премъдрост („Света Софѝя“ в Константинопол, дн. Истанбул – бел. ред.), положено там от безквасния кард. Хумберт, архиепископ на Silva Candida, по време на св. Литургия на 16 май 1054 г., и то в присъствието на имп. Константин Мономах“.
Сблъсъкът между Вселенския патриарх и Църквата на Гърция, предизвикан от отварянето на Патриаршията към Ватикана, се разраства дотолкова, че през 1966 г. предизвиква намесата на вицепремиера на Гърция Георгиос Атанасиадис и на министъра на образованието Ст. Аламани. Атанасиадис препоръчва на архиепископа на бъде предпазлив. „По този въпрос Вашата отговорност е огромна. Вселенският патриарх е глава на цялото православие. Правителството притеснено наблюдава конфликта между Църквата на Гърция и Вселенския патриарх, защото това противопоставяне окуражава славянските църкви срещу Вселенската патриаршия и поводът за това не бива да идва от Църквата на Гърция“ – отбелязва министърът на образованието.
Темите
През първите години на своето управление и дори когато папа Йоан Павел Втори посети Гърция. Атинският архиепископ Христодул следваше същото поведение. Многократно представители на Църквата на Гърция, участващи в диалога с римокатолиците, демонстрираха твърдо отношение, сравнимо с това на Московска патриаршия. Често пъти бившият съпредседател на диалога между православни и римокатолици, Австралийски архиепископ Стилиан (Константинополска Вселенска патриаршия – бел. ред.) влизаше в конфликт с архиереите и богословите, представляващи Църквата на Гърция.
Христодул обаче заяви намерението да извърши поврат в отношенията си с Ватикана. Поврат, който – както твърдят близките му сътрудници – се дължи на европейското бъдеще. Общите възгледи и позиции, които има Христодул с Бенедикт Шестнадесети, правят сътрудничеството им наложително. Запазването на всяка цена на християнското наследство на Европа и отрицателното отношение и на двете страни към бъдещо членство на Турция в Европейския съюз са общите теми в отношенията между папата в Рим и предстоятеля на Църквата в Атина. Важна брънка в отношенията им изглежа е и безпокойството от засиленото присъствие на исляма във всеки край на света.
Въпреки че при скорошната си визита в Анкара Римският понтифик показа, че поне публично е променил възгледите си. Докато в качеството си на кардинал Ратцингер той заявяваше категорично отрицателното си отношение към членството на Турция в ЕС, сега като папа той призова Турция да спазва европейските стандарти, ако желае да стане пълноправен член на Съюза.
Бичът на наркотиците, проблемите, които възникват със съвременните научни открития като клонирането и генетиката, са въпроси, по които двете църкви могат да си сътрудничат, след като това са теми, вълнуващи силно паството и от двете изповедания.
На този фон архиеп. Христодул отпътува за Ватикана, където ще се срещне с папата, с когото се запозна няколко дни преди той да оглави Римокатолическата църква по време на опелото на папа Йоан Павел Втори. Христодул ще има радостта да донесе в Гърция и част от честнѝте вериги на св. апостол Павел, за да подчертае факта, че поверената му Църква има апостолски произход…
