С една алабастрена кутия с две от общо 14 брънки от веригата на апостола на народите Павел ще се върне от Ватикана Атинският архиепископ Христодул в събота сутринта. Предаването на кутията ще стане на специална церемония в църквата "Св. ап. Павел", която е извън стените на (древния) Рим (лат.: extra muros) и ще бъде предадена от францисканските монаси, които я съхраняват. Разбира се, реликвата се ползва с голяма почит в Римокатолическата църква, въпреки съмненията около нейната автентичност, които периодично се надигат както сред учените, така и в лоното на Църквата. Близки сътрудници на архиепископ Христодул нарекоха частите от веригата скъпоценен дар от римския папа, който отсега нататък ще бъде съхраняван в Атинската митрополия.
Визитата на Христодул започва в сряда сутринта и ще продължи три дни. Архиепископът и придружаващите го митрополити ще имат среща с папата, ще подпишат общо изявление и след това ще посетят църквите "Св. апостол Петър" и "Св. апостол Павел".
Обратът
Посещението на предстоятеля на Гръцката църква във Ватикана се оценява като поврат в продължилата десетилетия политика на църквата към св. Престол в Рим. Риторичният въпрос на архиепископ Серафим (Тикас, 1973-1998 г.) "Нима Ватиканът е Църква?", който той зададе през 90-е години, се оценяваше от редица богослови като израз на непознаване на фактите и враждебност към римокатолиците. Показателна е реакцията на Гръцката църква, когато през 70-е години правителството на Константин Караманлис реши да отвори представителство на Ватикана, нунциатура, в страната. Тогава Св. Синод заяви: "Св. Синод изразява дълбокото си безпокойство от размяната на посланници между гръцката държава и Ватикана и от последиците, които това би имало за гръцкия народ. Заявяваме решението си да запазим духовното си попечителство върху гръцкия народ и прехвърляме отговорността за евентуалните последици от този акт върху гръцката държава, като едновременно изповядваме, че признаването на папската църква за държава със светска власт на земята е богословски и църковно недопустимо."
Остра беше реакцията на Гръцката църква и когато патриарх Атинагор реши през 1964 г. да се срещне в Йерусалим с Римския папа Павел VI. Тогавашният архиепископ Хризостом (Хаджиставрос, до 1967 г.) забрани на митрополитите в т. нар. Нови земи (в Северна Гърция) да придружават Вселенския патриарх. Въпреки забраната тогавашният митрополит на Верия (Бер) Калиник придружи патриарха, но останалите поканени да участват в срещата митрополити се дистанцираха.
Показателно за силата на отрицателната реакция срещу Атинагор са следните думи на архиепископ Хризостом: "Гръцката православна църква няма отрицателно отношение към това да се изследва сближаването на Изтока и Запада, както лукаво твърдят зловерните латиномъдруващи. Но това обсъждане трябва да бъде съгласно ad hoc спазването на светите канони и решението на всеправославен събор на епископите, а не по пътя на прибързани стъпки, целувки и други смешни прояви към Вечния град, още повече след като отлъчването на патриарх Михаил Керуларий и на цялата Православна църква все още лежи върху престола на светия храм на Божията премъдрост ("Св. София" в Цариград - б.ред.), положено там от безквасния кардинал Хумберт, архиепископ на Silva Candida, по време на светата литургия на 16 май 1054 г. и то в присъствието на император Константин Мономах."
Сблъсъкът между Вселенския патриарх и Еладската църква, предизвикан от отварянето на Патриаршията към Ватикана, се разраства дотолкова, че предизвиква през 1966 г. намесата на вицепремиера на Гърция Георги Атанасиади-Нова и на министъра на образованието Ст. Аламани. Г. Атанасиади препоръчва на архиепископа на бъде предпазлив. "По този въпрос вашата отговорност е огромна. Вселенският патриарх е глава на цялото Православие. Правителството притеснено наблюдава конфликта между Еладската църква и Вселенския патриарх, защото това противопоставяне окуражава славянските църкви срещу Вселенската патриаршия и поводът за това не бива да идва от Църквата на Гърция", отбелязва министърът на образованието.
Темите
През първите години на своето управление и дори когато папа Йоан Павел II посети Гърция, Атинският архиепископ Христодул следваше същото поведение. Многократно представители на Гръцката църква, участващи в диалога с римокатолиците, демонстрираха твърдо отношение, сравнимо с това на Руската православна църква. Често пъти бившият съпредседател на диалога между православни и римокатолици, Австралийски архиепископ Стилиян (Цариградска патриаршия - б. ред.) влизаше в конфликт с архиереите и богословите, представляващи Гръцката църква.
Но Христодул заяви намерението да направи поврат в отношенията си с Ватикана. Поврат, който - както твърдят близките му сътрудници - се дължи на европейското бъдеще. Общите възгледи и позиции, които има Христодул с Бенедикт XVI, правят сътрудничеството им наложително. Запазването на всяка цена на християнското наследство на Европа и отрицателното отношение и на двете страни към бъдещо членство на Турция в Европейския съюз са общите теми в отношенията между папата в Рим и предстоятелят на Църквата в Атина. Важна брънка в отношенията им изглежа е и безпокойството от засиленото присъствие на исляма във всеки край на света.
Въпреки че при скорошната си визита в Анкара Римският понтифик показа, че поне публично е променил възгледите си. Докато в качеството си на кардинал Ратцингер той заявяваше категорично отрицателното си отношение към членството на Турция в ЕС, сега като папа той призова Турция да спазва европейските стандарти, ако желае да стане пълноправен член на Съюза.
Бичът на наркотиците, проблемите, които възникват със съвременните научни открития като клонирането и генетиката, са въпроси, по които двете църкви могат да си сътрудничат, след като това са теми, вълнуващи силно паството и от двете изповедания.
На този фон архиепископ Христодул отпътува за Ватикана, където ще се срещне с папата, с когото се запозна няколко дни преди той да оглави Римокатолическата църква по време на опелото на папа Йоан Павел II. Христодул ще има радостта да донесе в Гърция и част от честните вериги на апостол Павел, за да подчертае факта, че поверената му Църква има апостолски произход...