Едно блестящо подготвено телевизионно шоу с участник един смутен папа заплаши да хвърли сянка върху икуменическата среща в Патриаршията и да обърка официалната визита на Бенедикт XVI в Турция. Неочакваната молитва на папата в Синята джамия падна като гръм върху главите на кардиналите във Ватикана. Които се намираха в Синята джамия в онези критични минути, можаха да видят, че Бенедикт XVI беше абсолютно неподготвен за отредената му в подготвения сценарий роля.
Пред обектива на камерите, които предаваха директно събитието по целия свят, главният мюфтия изигра блестящо ролята си. Той разясни по високоговорителя главните принципи на исляма и след това на висок глас попита папата дали желае да се помолят заедно за няколко минути. Изненадан папата отговори положително и заедно с мюфтията се помоли мълчаливо в посока към Мека. Всичко се случи много бързо и единственият, който изглеждаше да владее положението, беше главният мюфтия. Когато папата започна да се моли, зад него кардинал Каспер, отговорен за междухристиянския диалог, наблюдаваше уникалната сцена видимо объркан с широко отворени очи. До него "министър-председателят" на Ватикана Бертоне беше сложил на лицето си безизразната маска на дипломата.
Същата вечер говорителят на пресцентъра на Ватикана Франческо Ломбарти се опита да замаже положението, давайки три различни обяснения: първоначално обяви, че става дума за "проява на уважение" в джамията, после че става дума за "размисъл" в джамията, а не за молитва, и накрая, че това наистина е било молитва, но "нехристиянска".
Кардинал Бертоне обвини директно за гафа католическите епископи в Турция, които организирали посещението в джамията набързо и необмислено.
Факт е обаче, че Бенедикт XVI смути католиците. Погрешното послание е, че "християни и мюсюлмани, църква и джамия са едно и също нещо" разтълкува "off the record" (журналистически термин = неофициално, което не бива да се публикува - бел. ред.) йерарх от делегацията на Ватикана. И не пропусна да отбележи, че предшественикът на Бенедикт XVI папа Йоан Павел II успя да избегне молитвата в джамията по време на посещението си в Дамаск.
А когато папа Йоан Павел II посети еврейската синагога в Рим, визитата му беше подготвена предварително и широко коментирана чрез издаването на текстове и лекции, посветени на християно-еврейските отношения.
Нищо подобно не се случи сега. Напротив, има опасност едно показно действие на отваряне към исляма да се превърне в бумеранг.
