Наш кореспондент от Берлин ни съобщи подробности около протичането на митрополитските избори в седалището на Западно- и Средноевропейската епархия. При гласуването са участвали 63 епархийски избиратели. Те са значително повече, отколкото в епархиите в страната, понеже участват не представители на духовните околии, а преки представители на всички църковни общини (там не се говори за енория, понеже понятието е трудно приложимо в онези условия).
Най-напред е избрано бюро или комисия по провеждането на избора. В нея са влезли временно управляващият епархията митрополит Григорий Великотърновски, ставрофорният иконом Иван Петкин (Виена), иконом Гоце Христов (Лисабон) и г-жа Ася Теодосиева (Берлин). При първото гласуване, както се и очакваше, гласовете са се събрали около желания кандидат, когото и избиратели най-добре познават – Константийски епископ Антоний, но гласовете са се „разпилели” за втория кандидат. Припомняме, че от устава се изисква да се избере този втори кандидат, събрал повече от половината гласове, за да може и Св. Синод после да избере един от двамата за митрополитския пост.
Така от 15-те кандидата само един не е получил нито един глас (Траянополски Киприян), а всички други са получили от 1 до десетки гласове, както следва: Инокентий – 1, Яков – 23, Евлогий – 1, Тихон – 17, Наум – 3, Йоан – 2, Сионий – 9, Даниил – 3, Борис – 4, Антоний – 48, Игнатий – 1, Григорий – 8, Йоан – 2, Серафим – 4 (общ сбор 126 гласа). Още тук е проличало, че има „контролиран вот”, като на един кандидат са се събрали неочакван от познавачите на църковната ни действителност брой гласове, а останалите 40 избиратели са гласували по съвест – всеки за „свой” кандидат.
При втория вот вече нещата се „изясняват” – събира се необходимото число гласове за втори кандидат. Там резултатите са следните: Яков – 35, Тихон – 17, Сионий – 4, Даниил – 2, Григорий – 5. При 63 избирателя 35 гласа са повече от 50% и еп. Яков получава утешителната награда да стигне до синодния вот в неделя. Но е за отбелязване, че еп. Тихон запазва числото си от първото гласуване – 17, а другите безспорно предпочитани, макар и от недостатъчен брой избиратели, са Сионий, Даниил и Григорий.
Тази система беше приложена преди няколко години в Пловдив (2007 г.) и после в Силистра (2010 г.). Т. е. избирателите биват наговорвани да гласуват за неизбираем от Св. Синод кандидат, за да им избере синодът предпочитания епископ, в случая Константийски Антоний. Чиста работа! Няма нарушение на устава и на каноните. Но има нарушение на църковния морал. Защото и за незапознатите е ясно, че тези 35 избирателя, гласували за еп. Яков, не го предпочитат пред останалите 13, а го слагат, защото знаят, че Св. Синод няма да им го избере! Наистина, в Св. Синод митрополитите едва ли ще рискуват да си вземат колега като еп. Яков, който е трудно манипулируем и дори е непредсказуем.
При тези дадености и рецидиви на контролиран вот човек започва да се пита: защо се разиграва всеки път този фарс? Защо да не се избира направо най-предпочитаният кандидат? Защо много достойни епископи се пренебрегват при такъв вот? Или пък, ако Църковният събор като висш управителен орган на БПЦ-БП реши – избирането на митрополит да премине изцяло в ръцете на Св. Синод. Но по досегашната практика избирателите предпоставят на Св. Синод да избере единствено поставения на първо място. Така или иначе си заслужава да се замислят по въпроса онези, от които зависят нещата в БПЦ. Защото уставът презюмира свободен, а не контролиран вот (не казваме манипулиран, но то е ясно). И защото става дума за митрополитски избор в епархийски избирателен събор, а не в ромска махала. Затова има логика в предложението на един читател на Двери, който полу наистина, полу на шега предлага вторият епископ, излъчен от избирателите при всеки един митрополитски избор, да се поставя за викарий на новоизбрания епархийски митрополит – „за да се изпълни волята на избирателите!”.
Нека на всички избиратели, клирици и на всички епархиоти в Западно- и Средноевропейската епархия да е честит идещият избор на Константийския епископ Антоний за техен митрополит!
