Мобилно меню

4.5121951219512 1 1 1 1 1 Rating 4.51 (41 Votes)

mapregionEЕ, защо пък за Европа? То у нас с трън да вършееш, няма да намериш по селата свещеник, та ние за Европа ли сега да мислим?! Само че ония българи, дето ги няма по селата, ги има по Европата. Много стотици хиляди сънародници, основно православни (дори и да са мургави), са предимно в южноевропейските страни от Кипър през Гърция, Италия и Испания, та до Португалия. Те там живеят и работят, там раждат деца и хранят семейства, и пращат пари на роднини тук, и повишават потребителските възможности на живеещата в материална невъзможност популация, наричаща се все още българи. Все още преобладаващото мнозинството от тези гурбетчии (думата не се използва официално, вероятно е политически некоректна!) искат да запазят бащината си вяра, да се венчават, да кръщават децата си при български свещеник. И „изведнъж” се оказва, че там, в Европа, православни български свещеници почти няма. Защото по един и половина свещеника за цяла Италия или Испания какво са? А в Гърция почти си нямаме свещеник. Двама българи свещеници там са на гръцка служба, а атинският през последната година си е сменил пребиваването  и никне навсякъде из България, където не си го сял, само и само да не е при сънародниците ни в Атина. Може и да си има лични причини момчето, а пък българите – да не ги е пращал той там, та да им носи греха?!

Но пак стигаме дотам – и да не се шляе из Българско един или друг български клирик, той не е слънце да огрее навсякъде. Сънародниците ни са толкова много и така широко разпръснати, че само онлайн може да ги стигне човек. Ама онлайн кръщавка и венчавка бива ли?

Другият въпрос е, че откакто се помни българската църковна организация зад граница (в Америка, Австралия, Европа), тя никога не е била създадена от БПЦ, разбирай от Светия Синод. Българските църковни общини са самовъзниквали още преди повече от сто години, самовъзникват и сега. Тоест, не си представяйте, че тръгва един владика от град на град, от българска общност на българска общност да ги организира, да им казва какво да правят, как да си създадат църковна община, да се сдобият със свещеник, да му осигурят препитание и пр. По-скоро самите сънародници, останали дълго време без църква и свещеник, в определен момент решават,че повече не могат без църковен живот. През последните десетилетия в Европа те обикновено пишат до патриарха, независимо дали знаят или не знаят, че в Европа имаме повече от 30 години митрополит. После патриархът препраща писмото на този митрополит, той започва да търси контакт с хората и нещата потръгват, а в някои случаи и се провалят.

Все пак въпросът е преди всичко кадрови и никак не е лесен. Защото на практика излиза, че или не се намират свещеници за чужбина, или, ако се намерят, техните намерения не са точно пастирски. Трябва да се знае, че след промените у нас БПЦ престана да изплаща заплата на свещениците в Европа – не е тук мястото да коментираме, защо БПЦ не им плаща заплати, нито ги осигурява, след като в устава й изрично пише, че свещеникът има право „да получава за служението си ежемесечно парично възнаграждение от Светия Синод в размер, определен на основата на размера на осигурителния праг, установен в бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година. Определеното по този ред възнаграждение не може да бъде по-малко от минималния осигурителен праг” (чл. 135, т. 21; срв. чл. 134, ал. 3). Истината е, че с 20-ина заплати няма да обеднее БПЦ, но ще покаже ангажираност, а и реално ще помогне. Само че не го прави! Защо?

Вярно е, че заплатите на нашите свещеници тук са колкото една карта за градския транспорт в Европа. А там преди всичко наемите са много високи, пък едно семейство има и много други разходи са своето съществуване. С други думи, БПЦ не плаща дори и тукашните минимални заплати на свещениците зад граница. От своя страна държавата от времето на правителството на Н. В. Симеон ІІ започна да плаща по 500 евро на свещеник в Европа като лична субсидия, но с тези пари не може да си плати човек квартирата дори. Бяха правени много опити да се намери форма да им се плаща от държавата заплата на най-нископлатения посолски служител поне, но не срещнаха разбиране от държавните власти. И трите държавни власти в един глас отказаха: „Не-е-е! Откъде-накъде държавата? Че нали Църквата е отделена от държавата?!”. По-голям ангажимент държавата не иска да поеме, макар че тези свещеници, както неведнъж е заявявал един бивш европейски викарий, вършат „националнополезна работа”. И така те трябваше да се „спасяват” сами: те всички (дори и епископ) работеха и работят като строителни работници, градинари, чистачи, санитари, медицински работници, болногледачи. Срамна работа няма, а семейството трябва да се издържа, наемът трябва да се плаща. Пет дена свещеникът работи за семейството си, а в събота и неделя работи за църковната си община. Може и да не са били най-старателните, но ако някой смята, че е по-добър, нека иде, места бол!

И така, свещениците ни в Европа се опитват да се самоиздържат. Това е възможно, работи като система, както вече посочихме, въпреки „непрестижните” им професии. Но преди да си намери и такава „непрестижна работа”, за начало трябва някой да помогне на такъв един свещеник: 1) да си намери жилище, 2) да си намери работа, 3) да знае езика или поне някакъв западен език на първо време, 4) да има няколко хиляди евро за начален старт по устройване и живеене, защото никой не му пази свободно място да започне работа и да получава заплата, макар и невисока.

Нормално е църковната община, която свещениците ще обслужват, да ги издържа. Но това не е модел, който може да сработи в Европа, най-малко сред българите – който не вярва, да провери и се увери. Тогава? Е, тогава йеховистите имат готови решения! И това не е неуместна шега. Поне от 20 години има сведения, че йеховистите успешно работят сред православните български емигранти в Гърция, а сега и авторитетен италиански професор го потвърди същото за Италия. И не са само йеховистите – човекът в трудна житейска ситуация е лесна жертва на търговците на души.

И да се върнем към първия въпрос от заглавието: колко свещеници са нужни за българите в Европа? На този въпрос е почти невъзможно да се даде смислен отговор. Защо преди всичко трябва да се запитаме: а колко свещеници са нужни за българите в България? Наистина, сега никой не дава точна бройка, колко са свещениците у нас. Според медийни преценки били около хиляда. А храмовете у нас са над 4000. Който може, нека пресмята.

Не е зле да знаем и положението с други православни народи, които имат също такава огромна емиграция в Европа. За пример: в Италия Румънската православна църква има над 100 свещеника и отделен владика за тази страна. Повече примери наистина са излишни.

Това е положението. Последният може да затвори вратата. Само че то врата май няма…


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/xcaay 

Разпространяване на статията:

 

104436362 555801255082665 8408151784969210671 n

[Какво представлява проектът?] [За кого е предназначено изданието?] [Kое прави това издание различно?] [Как можете да помогнете:]