Мобилно меню

4.547619047619 1 1 1 1 1 Rating 4.55 (42 Votes)

istoria-slavianobylgarska-komplekt-ot-2-knigiПоявилото се неотдавна ново критично издание на История славянобългарска на св. Паисий Хилендарски, отговарящо на всички изисквания за издаването на извори, е безспорно събитие за българската църковна историография. Зад прецизното научно и полиграфично изпълнение се крие методология, несвойствена за българската модерна историография – както светската, така и църковната. Наличието на тази методология, позволяваща известното на всички българи произведение на Хилендарския монах да се види в нова светлина, не може да не провокира адмирациите на църковната общност. Преводът е дело на Димитър Пеев, а критичните коментари към текста на Александър Николов и Димитър Пеев.

Принципите, ръководили издателите на История славянобългарска, са изложени в обширен предговор на Зографското братство, сполучливо озаглавен „Историята между времето и вечността”, чийто автор е йерод. Атанасий:

Кои бяха основните мотиви на братството ни да пристъпи към това издание? Добре известно е, че черновата на История славянобългарска се съхранява в манастирската библиотека, че авторът ѝ е монах светогорец (както и ние) и е завършил написването ѝ именно в нашата света Обител, ползвайки извори от манастирския архив. Разбира се, всичко това има някакво значение, но по-дълбокият и същностен мотив беше желанието да предложим на мислещите и търсещите читатели един по-различен поглед към История славянобългарска, както и въобще към историята – българска и световна. В досегашната научна традиция трудът на светогорския монах се разглежда предимно в светлината на настъпващото Българско възраждане и се подчертава ролята му на първоначален тласък за утвърждаване ценностите на Новото време в народностното самосъзнание. Бихме искали в следващите редове да покажем според силите си, че този труд има стойност именно като история и историческа концепция за миналото на народа ни и че тази концепция е изградена изцяло в християнски дух. Въпреки допуснатите анахронизми и грешки в повествованието, Историята според нас действително би могла да се смята за „програмен” документ, макар че в своя най-съществен аспект тя остава една непоследвана програма.[1]

По своята същност тази мотивировка е заявка за строго богословски подход към проблематиката – използване на традиционната православна църковна методология, позволяваща да се разкрие преди всичко светогледът на автора, а от тук и идеите, на които е подчинил своята работа. Освен това богословският подход дава възможност да се разбере времето, живяно от преп. Паисий, да бъде видян историографът в реалната обстановка, в която пише.

Съзнавайки непопулярността на тази методология сред съвременните българи, издателите, позовавайки се на авторитетни учени, са изложили накратко църковния възглед за историята и са го съпоставили със съвременните модерни идеи. Този подход показва както високото ниво на подготовка на издателите, така и отношението им към поетите отговорности по критичното издаване на такъв емблематичен за нас текст.

Вярна е също така и констатацията, че историятав своя най-съществен аспектостава една непоследвана програма. Ала нали светогорският монах пише, ръководейки се от християнските принципи, съгласно които историята се твори в съ-работничеството между Бога и човека. Следователно в нея трябва да търсим Божия промисъл и пътя на човека към царството Божие. Тъкмо това позволява на преподобния да не се подаде на националистическите тенденции, вече проявяващи се по негово време. Внимателният прочит показва, че той никъде не възвеличава прекомерно своите българи за сметка на останалите народи, нито пък подминава достойнствата на другите, а ако спори с тях, то е заради неоправданите им претенции. Въобще Паисий при оценката на събитията не се ръководи от никаква „социална поръчка” или национална идеализация, а само от собствената си съвест на християнин, монах и българин. При това макар и изкушен от обучението в чужди исторически школи, той създава труд, вкоренен в православната традиция – факт, който сам по себе си свидетелства, че е живял дейно в тази традиция. Наистина новият църковен и богословски поглед към История славянобългарска разкрива нейния автор като монах, доближаващ се до онези високи образци на монашеството, които са останали в историята на Православната църква като гаранция за православие и завинаги са спечелили на монасите славата на ревностни защитници на църковната истина. В този смисъл особено трябва да бъде подчертана ценността именно на текста, въвеждащ в новия прочит на Историята – богословски трактат от най-високо равнище. (...)

Целия текст можете да прочетете в рубриката "Нови книги" на "Живо предание" тук


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/xyqq3 

Разпространяване на статията:

 

104436362 555801255082665 8408151784969210671 n

[Какво представлява проектът?] [За кого е предназначено изданието?] [Kое прави това издание различно?] [Как можете да помогнете:]