Наблюдателите на църковните дела и на интересите към тях „отвън” бяха предвидили, че 10-ина дена преди патриаршеския избор ще се започне яростна компроматна война. Ето, това точно се и започна. Лицето, което излезе, предаването, в което се появи – всичко е по сценария на очакванията. Това не е за пръв път, а то не е и само в Църквата. Но във всички случаи ние, потребителите на тая човешка помия, оставаме с погнусата от ставащото.
Кой тръгва с компроматите? Това са или хора, които имат да си отмъщават на оцапваните с помията, или специално наети „доброволци” срещу възнаграждение (в пари или услуги). Обикновено те нямат лична пряка изгода от компромата, но или задоволяват страстта си за мъст, или вниманието им е единствено във възнаграждението. Напълно нехристиянски методи и постъпки, но това не означава, че подобни неща не се срещат в християнски среди. Дори се стига и до още по-голяма перфидност – можете да чуете изумителни оправдания за „изкарването на истината наяве”, както благовидно и с школувано лицемерие се представят подобни безобразия.
Лоши неща могат да се кажат за всекиго, включително и верни. Но през идната десетдневка такива неща няма да се кажат за публично известни с делата си църковници, ако (забележете!) те не са възможни кандидати за патриаршеския престол. При това много скоро целите ще се ограничат до три – тримата митрополити, които ще влязат в бюлетината за избора. Е, ако може да се „улесни” и „оправдае” гласуването вътре в синода на 15 февруари срещу иначе приемливи кандидати, защо да не се започне отсега? Шегуват се някои, че йезуитите имали принцип „целта оправдава средствата”, а ние сме усъвършенствали този принцип до формата „целта е да оправдаем средствата”. Естествено – средствата, които някой е предвидил за подобни неблаговидни цели. Криза е, всеки гледа да преживява. Само че далеч по-голяма от финансовата криза е моралната. И това е ясно като бял ден!
Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/xpwp9
