Турски министър направи впечатляващо изказване пред партийна конференция на Женската организация на управляващата Партия на справедливостта и развитието: „Християнството вече не е религия, а само култура. Искат в това да превърнат и исляма!”.
Впечатляват основно две неща:
1. Един министър, политическа личност в светска страна (такава е Турция и затова я подкрепяме да стане член на Европейския съюз, нали?), прави ангажиращо изказване по важен въпрос на религията. Какъвто и да го обявим, човекът наистина заема позиция. Министърът не личи да е прохристиянски настроен, но казва нещо, което за съжаление е вярно: днес мнозинството от така наричащите се християни (православни, католици, протестанти) по света не изповядват вярата, към която в определени случаи заявяват, че принадлежат. Макар все още да продължават да практикуват някои „елементи” на християнската религия като, най-често, присъствие (чинно) на погребения и панихиди, по-рядко на кръщенки и сватби; в български контекст у нас и по света почти задължително сядат на постно ядене на Бъдни вечер и прочие подробности. Но ако ги попита някой за вярата им, в много голям процент (като на избори в комунистическо време) не могат да кажат нищо, а всъщност и не ги интересува. Те са „над тия неща”.
2. В светско-ислямска Турция са се загрижили не за дереджето на християнството по света, а за заплахата от осветскостяването/секуларизацията, в който дух е и новината за раздаваните таблети на децата, които ходят поне по 3 пъти дневно на молитва в джамията. Турският министър дава за пример отношението на християните (не ми даде съвестта да напиша думата в кавички) към собствената им религия и внушава, че това не бива да става с исляма. Не съм и сигурен, че има въобще такава опасност, но за да го каже човекът, явно има предвид определени тенденции. Особено в страна като Турция, пък и сред многомилионната им емиграция в Европа и други континенти.
И да погледнем себе си: много ни бива да обвиняваме мюсюлманите в радикални религиозни идеи, да се бунтуваме срещу стремежа им да строят джамии, да си носят забрадките. Но като видим техните пълни джамии и нашите празни църкви, доста ни досрамява, нали?
Добре, дайте тогава да не се срамуваме, а? Искате ли? Започваме ли?
