Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (14 Votes)

05-029Книгата, посветена на Елена Мутева, представена в Националната библиотека „Св. Кирил и Методий” на 1 октомври, стана повод отново да се заговори за възстановяване паметта и делото на първата жена в българската книжовност. На тържеството в Националната библиотека авторката на книгата Марина Младенова (на първата снимка) направи няколко предложения в тази насока: да бъде учредена награда за млад преводач „Елена Мутева”, да бъде кръстена улица на Елена Мутева в Пловдив и в София и на нейния брат д-р Димитър Мутев, полиглота-преводач, наричан от съвременниците „дълбокоучения”, „ученейшия”. Той първи превежда от английски на български „Чичева Томова колиба”, І част, през 1858 г. (само 7 години след първата публикация на книгата).

Г-жа Младенова повдигна още един актуален въпрос, свързан с фамилията Мутеви: за гроба на брата на Елена Мутева – д-р Димитър Мутев, основател и първи постоянен директор на Болградската гимназия. Марина Младенова разказва: „През 1973 г. пет пъти с пет различни придружители ходих на гробището в Болград, сега Украйна, но гроба не намерихме. Гробът е открит през 1998 г. от Никола Караиванов, командирован от Министерството на просветата за преподавател в Болградската гимназия. Гробът е открит след обстойно издирване с помощта на възрастни болградчани. Да, но и до днес не е направено нищо за неговото възстановяване: нито след публикациите на Никола Караиванов, нито след срещата на кмета на Карлово инж. Желязко Домусчиев с кмета на Болгарад Иван Македонски… Не е направено нищо и при честването 150 години от Болградската гимназия…

През 2009 г., когато БНТ снима филм Уловът на пет езера (сценарист Горан Благоев, режисьор Николай Василев), гробът е бил посочен без затруднение на екипа на БНТ от Александър Кисевски, от чийто разказ научаваме, че паметникът на директора е бил увенчан със скулптура на орел. Стар болградчанин разказва, че всяка година по Великден на гробовете на първия директор Димитър Мутев и на последния Павел Теодорович ученици идвали на поклонение с цветя. А кога се е прекъснала тази традиция… за съжаление няма памет.

Днес чугуненият кръст е счупен, останала е кубичната циментова поставка, на която е бил монтиран. Гробът е ограден заедно с новия съседен гроб около 1995 г. в обща ограда и върху самия гроб е поставена… дървена пейка…”.

В словото си при представянето на изданието Марина Младенова разказва за 40-годишния път, който изминава идеята за написване на книга за Елена Мутева, до днешното й представяне пред българските читатели. „Днес всички ние сме участници във второ тържество за Елена Мутева, посветено на юбилея – 160 години от първата изява на българската жена в книжовността. В зората на нашето Възраждане, когато на български има само 220 книги, с учебниците – 260, младата преводачка, 23-годишната Елена Мутева, публикува своя превод на говорим български, на „красен език български”, както пише проф. Балан, на повестта на Ал. Велтман „Райна, българска царкиня” (1852 г.), претърпяла 7 издания.

06-015Тук присъстват някои от тези, които преди 40 години бяха на първото тържество в Калофер, посветено на Елена Мутева, организирано от Комитета на българските жени и инициативен комитет в града. Представителите на писателите, преводачите, фолклористите, езиковедите, на библиотечни и архивни сътрудници се събрахме в колата на Комитета на жените и в микробуса на Съюза на писателите. Имаше изложба, организирана от Пловдивската библиотека с всичко съхранено от Елена Мутева и брат й д-р Димитър Мутев. Докладът ми беше първи опит за портрет на поетесата, непозната в родния град, както и в цялата ни родина. Тогава проф. Любомир Андрейчин говори за голямата заслугата на преводачката на „Райна, българска царкиня”, заела мястото на „първата българска жена-строител на новия български литературен език”. От името на Съюза на българските жени имаше приветствие от поетесата Станка Пенчева, прочетено беше словото на писателката Анна Каменова, която от 1925 г. популяризира в статиите си името и делото на поетесата. Имаше и втора част – незабравим, неповторим рецитал на голямата българска актриса Славка Славова. На крилете на словото поетесата се завърна в родния си град, завърна се в паметта на калоферци.

Днес тук сме много повече специалисти от различни области с интерес към делото на младата възрожденка. Пред нас е най-после книгата с всичко известно, събирано през годините зрънце по зрънце. Това е опит за обхватен портрет – мозайка с много бели полета. И всеки специалист би могъл да допълни, да вгради свое камъче в портрета-мозайка. Вярвам, че има документи, преки и косвени, посочвам архиви, непосетени от българи. И някои лични архиви.

Не случайно посвещавам книгата си на моите внучки и на бъдещите изследователи на поетесата. През април 2014 г. се навършват 160 години от смъртта на Елена Мутева и 150 години от смъртта на брат й д-р Димитър Мутев. Ако е рекъл Бог, може тогава да се направи допечатка на книгата и всички новости в точност ще бъдат добавени. Портретът-мозайка би трябвало да бъде доизграден, уплътнен. И да се завърне в Родината в истинския си ръст ”първата българска образована жена, – както пише проф. Шишманов, – която наравно с мъжа вложи нещо от себе си в изграждането на нашия ренесанс”.

За творчеството на Елена Мутева Марина Младенова разказва: „До нас достигат само две стихотворения от поетесата – Бог и Басня, като сянка от крилете на високо устремена в небесата птица.

Четири години след нейната смърт брат й ги публикува в Български книжици и в бележка под линия съобщава: Тая ръкопис заедно с много други, които постепенно ще обнародвами, останали са от покойната Елена Мутьева, която е известна в българската книжнина с преводът Райна, българска царкиня. Скоро след това Мутев се разболява и напуска Цариград и Български книжици, затова до нас достигат само тези две стихотворение и преводът на Турски приказки… Като сондаж от архива на Елена Мутева. Литературен архив, останал завинаги или поне засега неизвестен.

В последно време беше съобщено от Кирил Топалов и за трето стихотворение от Елена Мутева. Българският текст на Тиха нощ! Свята нощ! Песента, която са пели български студенти и семинаристи в Одеса и при завръщането си са я донесли в България. Това съобщение е от Пирин Бояджиев. За съжаление Бояджиев не посочва източника на тая ценна информация. Най-вероятно, защото този факт е бил общоизвестен на по-старото поколение.

Тиха нощ! Свята нощ! има превод от немския оригинал от Асен Разцветников и още един текст от Донев.

А предполагаемото стихотворение на Елена Мутева не се родее нито с немския оригинал, нито с намерените пет текста на руски език:

РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО

Тиха нощ! Свята нощ!

Вся земля

В тишина;

Витлеемската светла звезда

Мъдрити кани от чужда страна,

Дето Христос се роди.

Тиха нощ! Свята нощ!

На хвала

Песента

Пеят ангели с радостен глас!

Вест за спасен’е доносят до нас:

Ето, Спасител дойде!

Тиха нощ! Свята нощ!

Пей, земля!

С веселба;

Богу в вишнити да се даде

Слава и почет; отсякъде пей;

Мир завсегда на земли!

333332222666Господ Бог извайва богатата душевност на талантливата поетеса и я води по Пътя. Закърмена с хубостта на високите калоферски планини, с песента на буйните калоферски реки девицата-дете от Розовата долина е присадена в нов модерен град. Малка още Бог я потопява в културното море на Одеса, за да се научи да плува в дълбоките води на знанието. Закалява я отрано със страдания и я въвежда в мъдростта на голямото училище – живота. Стъпка по стъпка, ден след ден Господ я подготвя за отредената й роля на първата сред българките.

Да преживееш само за 25 години толкова много мъка и да успяваш да пишеш, да превеждаш, да растеш интелектуално… Това е завоевание, възможно само за закалена и извисена духовно Личност. С главна буква.

Да можеш да напишеш одата БОГ, първата ода за прослава на Бога в българската литература, да достигнеш до висотата за прослава на Твореца… и при толкова много смърт да няма сянка от ропот – това може само човек, предал живота си изцяло на Божията воля. И по милост Божия, за слава Божия получил жадувания дълбок мир”.

В края на словото си Марина Младенова се обръща не само към дошлите на тържеството за първата книга, посветена на младата възрожденска авторка, но и към цялото общество: „Докога такива личности, вместо да бъдат познати и почитани, тачени и ценени от всички българи… ще тънат в забрава? Не е ли време да стигне и до нас поне полъх от новото течение, обхванало европейските народи?… Да се обърнем към себе си, да обучаваме и ние децата си целенасочено в любов към Родината, да изучаваме по нов начин своята история, да пътуваме и опознаваме красотите на своята земя, да усетим и обикнем нашите извисени личности от върховите периоди на историята ни и да поемем, да прихванем, да се ашладисаме някак с тяхната обич към България и всичко българско… Да знаем за себе си, да стигнем до корените си и тогава да тръгнем към Европа”.

Вижте още: Елена Мутева. Едно закъсняло завръщане

Снимки: Национална библиотека „Св. Кирил и Методий”


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/3d3yd 

Разпространяване на статията:

 

 

Нов проект

104436362 555801255082665 8408151784969210671 n

Какво представлява проектът?

За кого е предназначено изданието?

Kое прави това издание различно?

Как можете да помогнете:

Карикатура на седмицата